Не за времето е такъв проект.
Такива организации ние правехме в началото на прехода. Съюзът на демократичните сили, който беше създаден от неформални граждански организации, фактически изпълняваше ролята на политическа партия, открито, ясно насочена срещу властта на комунистическата партия и целта й беше свалянето на комунистическата партия от власт.
Но новият проект може да привлече недоволните от управлението на ГЕРБ. Хората, когато се разочароват от едно управление, от една партия, едни ръководители, те инстинктивно се насочват към други, които са им обещали в предизборната кампания някакви възможности да решат тяхните собствени проблеми.
Някои казват, че президентът Първанов нарушава Конституцията. Това не е вярно. Конституцията не ограничава в това отношение действащия държавен глава. Тя му забранява да става лидер на партията или коалицията, която го е издигнала за кандидат за държавен глава.
Забранява му да бъде член на ръководството на тази коалиция или партия, която го е промотирала. В пожелателен план му се препоръчва да не се изявява като пристрастен спрямо тези, които са го избрали.
Държавният глава трябва да бъде президент на всички.
Затова той представлява целия български народ, всички политически партии, независимо те какво отношение са имали към него.
Когато бях президент, в края на моя мандат с хора от либералните партии и среди също започнахме такъв проект. Не го пуснахме за широко обсъждане, но с ръководствата на либералните партии искахме да изградим по-мощна либерална формация, тъй като тогава БСП нямаше алтернатива, а безалтернативно управление не е добро за страната.
Желателно е да има силна алтернатива, която да играе ролята на коректив за управляващите и да дава по-разумни нови идеи.
След края на моя мандат тези неща, които ги говорихме, ги пуснахме в действие и направихме съюз на три либерални партии. Този съюз беше официално учреден, но след парламентарните избори се разпадна, тъй като резултатите бяха не такива, каквито се очакваха.
Самите либерални лидери не бяха достатъчно либерални,
за да могат да направят сериозен съюз с търпимост помежду си.
Колкото до проекта на Георги Първанов - малко не му е времето на такъв проект. Не знаем какъв ще бъде напълно, знаем само едно име, хвърлено в публичното пространство и имената на група хора, които ще бъдат като лидери.
Питате ме може ли да има алтернатива със стари лица. В историята има интересни случаи, когато хора, били политици, отново участват в политиката, само че в друг период. Хора, които са могли да преосмислят нещата от предишния си политически опит и да внесат нови идеи и нови виждания за политиката.
Но гражданското движение АБВ ми се вижда несъответстваща на времето инициатива.
Би могла да бъде и успешна и ако това стане, то ще бъде от полза за демокрацията и за страната.
През 20-те години на прехода електоратът как се преливаше от лявото към дясното, към центъра, хората когато се разочароват от едно управление, инстинктивно се насочват към други, които са им обещали някакви възможности да решат собствените си проблеми и са дали гаранции за това.
Това, което работи за ГЕРБ е борбата с организираната престъпност. Другото нещо, на което вярват са магистралите. България трябваше да има двете магистрали- "Тракия" и "Хемус" още преди 10-15 години, обаче нашата политическа класа и елит изобщо не разбра ключовото значение на транспортната комуникация. И затова нашите пътища се разбиха, магистралите все още са доникъде.
Подкрепата на Европейския съюз, на лидерите на ЕС за това управление не са случайни.
Хората виждат, че това бяха най-слабите места на предишното управление.
В образователната система има много проблеми, както и в пенсионната система. Ние сме страната - член на ЕС, с най-ниско жизнено равнище - не в проценти, а в пъти.
Това не можем да го слагаме само на гърба на ГЕРБ или на Бойко, но то е факт.
Източник: bnr.bg
Последвайте ни
