Правителството предложи 24 нови посланици

М�и �истерският съвет оповести 24 имена на предложените за назначаване посланици на България след края на днешното правителствено заседание в Пазарджик.

Очаква се 24-те нови посланици да бъдат одобрени от президента и той да издаде укази за назначаването им.

Днес, след първата си работна среща с министър-председателя Борисов, президентът Росен Плевнелиев заяви, че е вече има направени номинации и при наличие на достатъчно убедителни аргументи се очаква решение на Министерски съвет и издаване на съответните укази.

Президентът уточни, че ще има и следващи етапи на посланически назначения, като за тях той ще очаква допълнителна информация и аргументи.

"Предложените имена са на хора, които имат доказани качества и професионализъм. С тях искам да покажем как трябва да изглежда Дипломатическата служба. Това е началото на процес, който правителството има волята да извърви докрай, за да реализира един от основните си приоритети - качествена и работеща за българския бизнес и граждани дипломация", заяви министърът на външните работи Николай Младенов.

"Основната група от кандидатурите са за държавите членки на ЕС, за страни от Югоизточна Европа, както и за Близкия изток. Това е знак за приоритетите на нашата външна политика и за регионите, в които трябва да сме най-активни", допълни външният министър след заседанието на правителството.

Николай Младенов изрази удовлетворението си от факта, че броят на жените посланици расте -  пет от предложените за назначение дипломати са дами, което представлява около 20% от дипломатическите места в ротация.

Той отбеляза, че от 24-имата предложени за нови посланици само трима не са служители на Министерство на външните работи в момента, което означава, че 92 процента от номинираните са кариерни дипломати.

Предложените сега за посланици са:

за Албания - Димитър Арнаудов, директорът на дирекция "Съседни страни" в МВнР;

за Босна и Херцеговина - Ангел Ангелов. Той е бил съветник в посолствата в Белград и Скопие;

за Ватикана - юристът Кирил Маричков. Той е син на музиканта Кирил Маричков и внук на Кирил Маричков - първия български посланик във Ватикана от 1993 до 1997г.;

за Германия - Ради Найденов. Той беше посланик в Австрия, а през май 2011 г. бе назначен за постоянен секретар на Министерството на външните работи, което е най-високата длъжност в дипломатическата служба;

за Гърция - Емилия Кралева,

за Египет - Румен Петров, арабист, чието име стана известно покрай съдбата на българските медици в Либия и евакуацията на българите по време на войната срещу Кадафи;

за Италия - Ангел Чолаков, съветник на премиера Бойко Борисов по външна политика;

за Китай - Пламен Шукерлиев, който е бил посланик в Иран;

за Кувейт - Пламен Улшевски, директор на дирекция "Близък изток и Африка" в МВнР;

за Румъния - Александър Филипов, който е съветник в посолството в Букурещ;

за Нидерландия - Никола Колев, началник на кабинета на бившия президент Георги Първанов и бивш началник на Генералния щаб на Българската армия;

за Сърбия - Ангел Димитров, който беше първият български посланик в Република Македония, през 1991 г.;

за Представителство на България към ООН в Ню Йорк - Стефан Тафров, най-опитният български дипломат в момента Бил е първи зам.- министър на външните работи (ноември 1991 - май 1992 и февруари 1997 - януари 1998). посланик в Рим (1992-1995), Лондон (1995-1997) и Париж (1998-2001), постоянен представител към ООН в Ню Йорк (2001-2006) и временен председател на Съвета за сигурност;

за Македония - Иван Петков, бивш зам.- министър на външните работи при Соломон Паси, и.д. директор на дирекция "Права на човека" в МВнР;

за Австрия - Елена Шекерлетова, която вече е била посланик там през 90-те години, а в момента е в посолството в Берлин;

Белгия - Веселин Вълканов, политически директор, Началник отдел "Обща външна политика и политика на сигурност" (ОВППС) в Министерството на външните работи;

за Унгария - Бисерка Бенишева, която е генерален директор на дирекция "Европейски съюз" към МВнР;

за Великобритания - Константин Димитров, който от 2009 г. е зам.- министър на външните работи. От 2000 до 2002 г. той ръководеше мисията на България в НАТО и ЗЕС и беше посланик в Белгия и Люксембург;

за службите на ООН в Женева - Иван Пиперков, който е началник отдел в дирекция "ООН и глобални въпроси" в МВнР;

за Брюксел, постоянно представителство към ЕС - Димитър Цанчев, който от октомври 2010 г. е зам.- министър на външните работи. Бил е посланик на в Израел (2008-2010), говорител на Външно министерство  (2005-2008), началник отдел "НАТО и Европейска политика за сигурност и отбрана" в МВнР, посланик, постоянен представител в Службата на ООН и другите международни организации в Женева (2002-2005);

за Йемен - Борис Борисов;

за Република Южна Африка - Катя Делева, която в момента е временно управляващ посолството в Претория;

за Словакия - Маргарита Ганева, която е работила в посолствата в Прага и Братислава;

за Украйна - Красимир Минчев, народен представител от ГЕРБ от Шумен.

Процедурата по назначаването на извънредни и пълномощни посланици, включва предложение на правителството до президента на Републиката, (съгласно чл. 98, т. 6 от Конституцията), искане на съгласие (agrément) от приемащата държава. След получаването на това съгласие президентът издава указ за назначаване.

Процедурата завършва с връчване на акредитивни писма от новоназначения посланик на държавния глава на приемащата държава.

Както е известно, правителството трябва да назначи повече от 60 посланици на мястото на онези, които бяха обявени за сътрудници и агенти на Държавна сигурност, както и на други с изтекли мандати.

Заради отказа на бившия президент Първанов - сам той агент на ДС - да отзове свързаните с ДС посланици, повече от година бе блокиран целият процес по смяна на ръководители на българските дипломатически мисии.