Политиците мачкат езика български като таралеж

М�г �го говорят, малко казват.

Това е упрекът към политиците ни, който най-често отправят езиковедите към тях. Езикът им бил дървен, скучен, шаблонен.

Не е лъжа. Преди година преподаватели и студенти от Софийския университет направиха забавен експеримент, който чудесно илюстрира проблема с политическата реч. Те подбраха изречения, които могат да бъдат произволно размествани, обслужвайки всякакви теми.

Цялото безсъдържателно приказване допълнително е гарнирано с клишета като "приоритет", "отговорност", "конкретика", "визия", "стратегия", "статукво", "европейско измерение", "воля". Да спрем с изморителните думи, които така и така ни се поднасят всекидневно.

Резултатът от унисекса в речта, от този садизъм върху обществените възприятия, е отлетялото внимание на публиката. И тогава, в опит да го върнат на мястото му, политици тласват нещата в обратна посока - заковават сетивата с публично неприемливи изрази като грухтящи прасета, шибан народ, голи дупета, тъпанари...

Освен да ококорят слушателите, грубостите имат и за цел да засегнат, изчервят, унижат, да поставят натясно, да смачкат опонентите. В употребата им няма ляво, дясно, център. Социалисти, консерватори, либерали, националисти са еднакво податливи на изкушението да си развържат езика.

Последните два примера са широко известни, въпреки че от тези словесни "събития" минаха едва ден-два. Автор на първото е премиерът, притиснат от репортери по темата "Цветан Цветанов".

Тъй като разговорът за имотите на вицепремиера се задържа дълго във фокуса на вниманието, Борисов пробва да сложи точка с помощта на сочна фраза: "Да мачкаш Цветан Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш". Кратко и експресивно. Събужда усещанията, които биха се получили от евентуалното изпълнение на акта. Отзвукът бе моментален: от интерпретации като "Цветанов не е пътник" до "не коментирам простотии".

Меракът да се мачка таралежа обаче не секна след намесата на Борисов. Ден по-късно бившият МВР шеф Румен Петков нарече Цветанов Цецо Шестака. Преди време редом с "комунист" "шестак" бе обида, която удряше като камшик и можеше да затрие нечия кариера. "Шестак" означаваше служител или агент на политическата полиция при комунизма.

Модата поотшумя и приложена към Цецо, думата значи собственик на шест апартамента. Право в слабото място на вътрешния шеф.

Случаят с "Цецо Шестака" затвърждава убеждението, че Петков има яко дупе. Което нерядко лъсва вземе ли думата. Сред левите политици ексминистърът май е рекордьор по нешлифовани изказвания.

Например: "Нямам навика да сядам на една маса със Сульо, Пульо, Куйович, Уйович, Муйович ". Или "тишината в спалнята ражда безумия", което възмущава не само естетите. Не е ясно каква част от консервативния иначе електорат на левицата харесва подобни изказвания.

Друг е случаят с "Атака". Симпатизантите й вероятно се впечатляват от лидера на партията, който от 2005 г. насам е дежурен по скандали в парламента. Още при откриването на 40-ото НС Волен Сидеров размаха пръст от трибуната с думите: "Цялата политическа класа отдавна се е превърнала в стадо грухтящи прасета, в безчувствена топка лой..." Негов патент са "турски мекерета" (към колеги депутати) или "момче за поръчки" (към Георги Първанов).

Тревоги у Сидеров редовно предизвиква и сексуалната ориентация на политиците. Страстите на тема "морал" кипнаха в предишния парламент, след като той си позволи определението "отявлен хомосексуалист" към експремиера Филип Димитров.

Стигна се до намерението да се пише етичен кодекс, където да се изброят забранените думи. Нищо не стана, тъй като идеята бе обсъдена с шеги и закачки. Не се постигна консенсус хомосексуалист ли е по-обидно, педал ли... За Сидеров спорът е безпредметен, тъй като отскоро ползва думичката "гей" (за Яне Янев).

Нерви има не само в големия парламент. В столичния съветниците често си мерят умствените възможности. В резултат се чуват думи като "тъпанар", "глупачка"...

Най-дълго ехо се получава от изпълнения на националната сцена. Преди парламентарните избори Ахмед Доган нахъса избирателите си с пренебрежителното: "Ако такъв мухльо като Бойко Борисов ви харесва, подкрепяйте го. Изобщо не ми пука." Но Борисов не е апатичен депутат. "Да дойде да ми го каже на ръка разстояние", подкани той Сокола смело.

Кипеж от емоции предизвика и министър Божидар Димитров с възклицанието: "Шибан народ, шибани колеги..."Мнозина се засегнаха, но не липсваше и одобрение.

Литературоведът проф. Михаил Неделчев нарече изказването "функционален скандал". Тоест нещо, което върши работа.

Независимо дали поражда полезен или срамен скандал, политическият език си остава като цяло скучен, понякога отблъскващ и много рядко хитър и находчив. Липсва елегантният разказ за политиката, информацията какво (ще) правят овластените.
----------------------------
Пълният текст на коментара на Таня Джоева - на trud.bg