Дългосрочната цел на България е - да си реформираме системата на правораздаване така, че да отпадне Механизмът за координация и контрол, каза президентът Росен Плевнелиев пред журналисти по повод последния междинен доклад на Европейската комисия.
Разговарях с министъра на правосъдието, разговарях с главния прокурор, очаквам конкретно разписани действия, за да може България да приключи голямата си цел, отбеляза Плевнелиев."Ще направя поредица от срещи - не, за да се обясняваме за всеки пореден доклад, а за да направим екшън-план как да приключим с реформите в края на 2013 г. и да излезем с достойнство от този механизъм. Това е моята цел, а не просто всеки доклад, който поражда порой от обяснения кой е виновен, за какво е виновен. За мен това не е важно. Важно е как да си свършим стратегическите реформи, с които сме се ангажирали пред нашите партньори в Брюксел", посочи президентът.
Мен ме притеснява това, че в България гледаме докладите от Брюксел от доклад до доклад. Всъщност, докладите от Брюксел са, за да може да ни посочат дали прогресираме в дългосрочната цел - каза Плевнелиев.
Президентството и Министерството на отбраната (МО) ще работят заедно,
ще съгласуват приоритетите и позициите си, така че когато съберем "цялото царско воинство", генералите и Националния съвет по отбрана, да имаме ясна визия какво искаме да направим през 2012 г., каза президентът и върховен главнокомандващ въоръжените сили Росен Плевнелиев, който участва днес в разширено заседание на Съвета по отбрана към министъра на отбраната.
"Днес направихме преглед на 2011 г. по вид въоръжени сили - какво е постигнато, къде трябва да бъдем през 2012 г., набелязахме конкретни мерки.
Най-голямата благодарност, която искам да изразя към Българската армия, към МО, е, че те са първите, които си направиха дългосрочна стратегия до 2020 г., направиха план за развитие на въоръжените сили до 2014 г. и ги следват неотклонно", каза президентът Плевнелиев.
Тепърва ми предстои с много други институции през тази година да направя това, което МО направи успешно през 2010 г. - видяха къде са, начертаха къде искат да отидат до 2020 г., направиха съответните реформи, съответното ресурсно обезпечаване, посочиха отговорните, изпълнителите, конкретните мерки, и година по година те се придвижват напред по този национален план до 2014 г. и стратегическа визия до 2020 г. за въоръжените сили, добави президентът.
На провокативния репортерски въпрос дали знае колко танка има Българската армия, президентът Плевнелиев отговори: "Не само знам колко танка има Българската армия, но и колко фрегати, колко самолети, колко военнослужещи, колко бяха в края на 2011 г. и колко ще бъдат в края на 2012 г."
И добави: "Важно е, че армията успя, благодарение на фискалната дисциплина и оптимизиране на процесите, да разплати по голяма част от сделките от миналото - фрегати, хеликоптери, самолети. В момента задълженията на Българската армия спаднаха до едно много приемливо ниво по сделки от миналото - от 572 млн. лв. в края на 2009 г. до 112 млн. лв. в края на 2011 г. Това е едно много добро ниво, от което може да стартираме с допълнителни и нови инвестиции."
Според държавния глава Българската армия се придвижва в своята реформа по приоритетите, зададени в "Бялата книга".
В края на 2014 г. военнослужещите ще бъдат малко над 25 000 души.
"Работим по темата с някои нови видове въоръжение - ракети на въоръжение на нашите фрегати. Хубавото е, че Министерство на отбраната успя да подобри драматично финансовото си положение и по този начин да създаде предпоставки за нов хоризонт за инвестиции", посочи Росен Плевнелиев.
На заседанието президентът Росен Плевнелиев е благодарил на Българската армия за успешно изпълнените мисии в подкрепа на населението при бедствия и аварии. "В последната година имаме над 100 такива мисии, има много спасени човешки животи, помогнахме на много населени места", каза Плевнелиев. Планираме да бъдем още по-ефективни и по-полезни на хората в подобни тежки мигове, добави президентът.
Той е благодарил и за мисиите, в които армията е участвала извън България - на НАТО, в Афганистан, Косово, мисии по думите му в защита на евроатлантическата сигурност и ценности.
Българската армия има много добра репутация, каза президентът и добави, че е чул думи на благодарност от генералния секретар на НАТО при посещението си в Брюксел, както и от европейските лидери. България е активна, има позиция и това трябва да продължи и през следващите години, заяви президентът Росен Плевнелиев.
Президентът отбеляза, че европейските държави средно в НАТО дават около 1.5% от БВП за отбрана и това е минимум. В България сме малко под този процент.
"Днес заявих своята подкрепа, че финансовата и икономическата криза не трябва да се превръща и в криза на отбраната и сигурността. Когато има тежки моменти - да, ще режем, но не с оглед заплаха сигурността на гражданите", каза още държавният глава.
