Българите не виждат алтернатива на управлението

Въпреки критичните настроения, в масовите представи не съществува реална политическа алтернатива на сегашното управление.

Така коментираха от Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) резултатите от национално представително проучване, направено между 5 и 12 март сред 1214 души.

Данните показват, че пет политически сили биха попаднали в Народното събрание, ако парламентарните избори бяха в средата на март - ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС, "Атака" и Синята коалиция.

ГЕРБ би получил 36,4% подкрепа. Партията запазва почти без промяна твърдото си ядро от изборите през 2009 г., но започва да губи част от периферните си симпатизанти - особено сред младите до 39 години и сред жителите на областните градове, коментират социолозите.

Част от последните две групи избиратели в момента предпочитат да не декларират политически симпатии.

За Коалиция за България биха дали гласа си 10,5%. НЦИОМ не регистрира признаци за сериозна вътрешна алтернатива на сегашния лидер на БСП.

Сергей Станишев се ползва с одобрението на 72% от социалистите. По-назад в предпочитанията на симпатизантите на левицата остават Татяна Дончева с 56% и Георги Кадиев с 46%.

ДПС би имало подкрепата на 8,4% от избирателите, 4,7% биха подкрепили "Атака", а 3,3% - Синята коалиция.

В момента не съществува вероятност РЗС да попадне в парламента, а и лидерът на партията Яне Янев губи 18% одобрение и добавя 23% неодобрение за последните три месеца, отчитат социолозите.

Най-твърди в подкрепата за своите партии остават избирателите на ДПС, на БСП и на ГЕРБ.

Има известна разколебаност сред привържениците на "Атака", но сред тях авторитетът на Волен Сидеров остава безспорен, коментират от НЦИОМ.

Средната оценка за работата на парламента е 3,40 по шестобалната система

Сред симпатизантите на ГЕРБ оценката за работата на парламента е 3,80, а сред привържениците на БСП е 2,90.

Средната оценка за работата на правителството от началото на мандата на ГЕРБ до момента е 3,90.

Сред симпатизантите на управляващите тази оценка е 4,60, а сред избирателите на БСП - 3,10. В сравнение с декември 2009 г. НЦИОМ регистрира спад от 3% в одобрението за работата на Народното събрание.

Днес дейността на парламента е одобрявана от близо една трета от пълнолетните българи. По-високо от средното е одобрението за парламента сред жителите на София - 40% от тях одобряват дейността на парламента, а 39% не я одобряват.

Работата на Народното събрание подкрепят и близо половината от симпатизантите на ГЕРБ. Според социолозите политическият дебат в парламента активизира критичните настроения главно сред симпатизантите на опозицията.

Фактът, че елитни обществени прослойки запазват доверие в работата на парламента е положителен сигнал, коментират от НЦИОМ.

Най-одобрявани лидери на парламентарни групи

са Искра Фидосова - 23%, и Волен Сидеров - 20%. За последните три месеца подкрепата за работата на правителството бележи спад от 6%.

Към момента одобрението и неодобрението за дейността на кабинета са почти равни - 44% към 43%.

По-високо от средното одобрение за правителството има сред заетите в частния бизнес и сред жителите на малките градове.

Сред жителите на София правителството има изразен положителен рейтинг - одобрението е 47% и е по-високо от неодобрението - 34%. Над 70% от симпатизантите на ГЕРБ са доволни от работата на правителството.

От НЦИОМ коментират, че спадът в доверието към правителството в национален план се обуславя от растящото обществено неодобрение към секторните политики в здравеопазването, социалната сфера и финансите.

За последните три месеца с 30%

расте неодобрението към министъра на здравеопазването Божидар Нанев,

с 15% - към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов и с 13% - към вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.

Най-одобряваният министър с 66% е Цветан Цветанов

- вицепремиерът и министър на вътрешните работи. Той събира и рекордно ниско неодобрение от 17%.

Цветанов е одобряван от близо половината от симпатизантите на БСП, което според социолозите е по-скоро признание за личните му усилия в борбата с престъпността.

Сред най-одобряваните министри попадат и министърът на външните работи Николай Младенов - 39% одобрение, както и министърът на културата Вежди Рашидов с 38%.

Най-одобряваните български политици в началото на март са премиерът Бойко Борисов - 68% и вицепремиерът Цветан Цветанов.

Освен че могат да разчитат на подкрепата на две трети от българите, те получават добри оценки и от привърженици на политическите си опоненти. Сред

десетте най-рейтингови български политици

са още президентът Георги Първанов - 48% одобрение, министрите Николай Младенов, Вежди Рашидов, Божидар Димитров - 35%, председателят на парламента Цецка Цачева - 34%, министрите Мирослав Найденов - 34%, Симеон Дянков - 32%, Росен Плевнелиев - 28%.

Социолозите отбелязват, че рейтингът на вицепремиера Дянков не се изчерпва с оценките за работата му като министър, а отношението към него попада и в контекста на конфликта с президента Първанов.

Особено силна е подкрепата за вицепремиера Дянков сред привържениците на ГЕРБ - 58%.

Новият български еврокомисар Кристалина Георгиева получава одобрението на 66% от българите.

Високо е общественото доверие и за доскорошния български еврокомисар Меглена Кунева, която е одобрявана от 53%.

Полицията е най-одобряваната държавна институция в началото на март. Работата на МВР е одобрявана от половината пълнолетни българи. Армията и полицията са институциите, които получават най-ниско неодобрение.

Съдът продължава да бъде институцията, която събира най-високо неодобрение и най-ниско одобрение.

Неодобрението към работата на съда е приблизително три пъти по-високо от одобрението за тази институция - 57% срещу 21%.