Тя се застъпи за равнопоставено представяне на всички участници в изборите, защото по думите й то е важно преди всичко за гражданите, за да се запознаят с различни идеи и платформи.
Манолова припомни, че на подобна дискусия миналата седмица в парламента е било изразено общото желание на всички участниците в изборите да имат безплатен достъп до обществените медии, като добави, че има определени условности как да бъде осигурено това равнопоставяне.
Относно дефинирането на понятието политическа реклама, Манолова заяви, че подкрепя идеята всеки материал да бъде обозначен, когато е заплатен. По думите й законодателят ще ангажира и Съвета за електронни медии при разграничението кое е платен и кое е журналистически материал.
Да се разширят компетенциите на СЕМ по време на избори,
които в момента са силно ограничени, призова и председателят на ЦИК Красимира Медарова.
Изпълнителният директор АБРО Мехти Меликов определи дефинирането на политическата реклама като капан, а безплатните форми на отразяване - като популистка идея.
Той смята, че търговското време на медиите не трябва да се "изяжда", само защото държавата е решила да има избори. Меликов подкрепи идеята за саморегулация.
Според Емилия Друмева, председател на Изборния борд, трябва да се направи и промяна, засягаща правото на глас. Защо да не бъде включен в дебата Конституционният съд с тълкуване на изборното право, че ако не бъде упражнено, би означавало нарушение на демокрацията, коментира Друмева, която е и бивш конституционен съдия. Тя обаче подчерта, че не говори за задължително гласуване.
Председателят на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева представи практиките за медийно отразяване на избори в десет европейски държави.
Източник: БТА
Последвайте ни
