Дюни ли са това, или не са - с този хамлетовски въпрос земеделският министър Мирослав Найденов се появи директно от Несебър по няколко телевизии тази сутрин, коментира БГНЕС.
За мен е важно да разбера как през 2007 г. тези дюни са станали от горски фонд в урбанизирана земя, каза пред Би Ти Ви министърът, който рано тази сутрин пристигна в Несебър, за да се запознае на място със скандала.
Найденов ще направи проверка на терените в несебърския квартал "Черно море", които са застроени. Те се намират около спорния имот от 29 декара. Пред журналисти той посочи останалите строежи около спорния терен.
"Дойдох тук с намерението да видя на място как стоят нещата, разговарях с местни хора още снощи. Някои от тях ми казаха, че
не е само този спорен имот от 29 декара
Останалите застроени площи са били същите... има хора, които са работили тогава в системата и помнят как е изглеждало мястото, има кадастрални заснемания... Въпросът, който си задавам, е дали и останалите терени са минали по същата процедура", каза още Найденов.
Сагата е започнала през 2007 г.,
посочи министърът и показа писмо на Националното управление по горите от тогава, в което е поискано от Община Несебър имотът да бъде изваден от Горския фонд, посочва се, че тези територии не са защитени и не се иска допълнителна оценка за тях.
Проверката е завършила със заповед на тогавашния кмет на Несебър Магдалена Мандулева, а теренът е включен като урбанизирана територия.
"Дали са дюни, или не са? Ще поискаме становище и на БАН, и на всички специализирани органи. Този терен се намира на минимум 500-600 метра от брега, не е на първа линия", заяви министър Найденов.
Проверката ще бъде разширена по отношение и на време, и на територия, каза още той, като изрази надежда, че ще бъде даден отговор и на медиите, и на природозащитните организации дали е било ограбено българското Черноморие.
По отношение на сделката той добави, че тя може да бъде обезсилена само в съда, тъй като са минали всички срокове за административни актове. Найденов добави, че решение какво ще се прави в случая, ще бъде взето след становище на комисия за спазване на процедурите и след оценка на екоексперти.
Найденов обяви и
цената, платена от първия купувач на имота - Димитър Петров
Той е дал около 1 140 000 лв. за него. После допълнително е платил около 2 млн. лв. за инвестиционен проект и такси. След това е препродал мястото на фирмана "Сле груп" за 4 млн. лв.
Ако сделката се развали, държавата трябва да върне на Петров парите, платени под формата на разрешителни и такси, а пък Петров от своя страна да върне сумата на "Сле груп", обясни още министърът.
За мен истинските дюни са от другата страна на асфалтирания път, на плажа, каза пред журналисти Станимир Стоянов - управител на "Сле груп".
Той посочи, че мястото по никакъв начин не е регистрирано като дюни или защитена територия, и добави, че ще си търси правата в български и европейски съд, ако сделката бъде развалена.
Стоянов отбеляза, че на мястото е трябвало да работят около 300 души в продължение на две години. Теренът е предвиден за застрояване с ниски еднофамилни къщи.
В момента на терена не текат никакви строителни работи. Инвеститорът ги е спрял доброволно до изясняване на случая.
Първоначалният купувач Димитър Петров също отрече някъде в документите да е указано, че теренът е защитен или че там има дюни.
Той заяви, че са започнали процедурата и изготвянето на инвестиционен проект през 2007 година при напълно изрядна документация.
БГНЕС припомня, че скандалът около продадените от земеделското министерство 29 декара земя в Несебър при съмнително ниски цени избухна в края на 2012 г.
В рамките само на няколко дни - след извънредни пресконференции, публични изказвания и прехвърляне на отговорност - проверка в Агенцията за приватизация и Бургаската областна управа, която имат право да се разпореждат с имоти частна държавна собственост, показа, че въпросното място в Несебър е продадено от самото ведомство на Мирослав Найденов без конкурс.Разкритията за строителството върху дюните бяха направени от природозащитника Тома Белев, който сигнализира, че багери унищожават
дюните в местността Кокала между Равда и Несебър
На 31 декември Найденов съобщи, че премиерът Борисов е наредил спирането на работата по обекта, но директорката на ДНСК Милка Гечева го опроверга и каза, че фирмата сама е спряла да работи на терена.
Зам.-министърът на земеделието Светлана Боянова, която подписа сделката, "впечатли" всички с изказването си: "Подписвам, защото ми се носи за подпис".
В своя защита тя каза, че сложила подписа си след 15 експерти.
Междувременно стана известен още един скандален факт - управителите на фирмата купувач отскоро са станали съдружници с
кумеца на вътрешния министър Цветан Цветанов - Тодор Бояджиев,
който вече придоби известност покрай продажбата на два нови апартамента на Цветанов.
Не закъсняха и искрите между опозиция и управляващи. Евродепутатът Илияна Йотова, която е член на Изпълнителното бюро на БСП, призова премиера Борисов незабавно да поиска оставката на министър Найденов и да каже дали ГЕРБ са взели милионите от скандалната сделка в Несебър.
"Имаме информация от наши структури по места, че голяма част от тези пари се отчисляват, за да се финансира касата на ГЕРБ за предстоящите избори", изтъкна евродепутатът.
Отговорът на Борисов не закъсня, който каза пред БГНЕС, че преди евродепутатът Илиана Йотова да иска оставката на Найденов, е трябвало да поиска оставката на земеделския министър по времето на Тройната коалиция.
Спорният терен в Несебър е продаден на 27 ноември миналата година от земеделското министерство на физическо лице - Димитър Петров.
Петров, който пък е тъст на шефа на футболния съюз Борислав Михайлов,
е платил за държавния имот 581 212 лева (20 лв. на кв.м). На следващия ден го препродава на фирмата "Сле груп" на седем пъти по-висока цена - 4 млн. лева (138 лв. на кв.м).
Управителите на "Сле груп" - Станимир Стоянов и Лъчезар Богданов, са съдружници на Тодор Бояджиев. Общата им фирма "Бийч Холидей", в която Бояджиев държи 50%, е учредена месеци преди сделката - на 4 септември 2012 г.
Интересен е и фактът, че само три седмици след последната продажба на терена, при това в последния работен ден преди Коледа - 21 декември, главният архитект на Несебър Валентин Димов издава разрешение за строеж на 122 жилищни сгради върху земята.
В първия етап трябва да се направят 36 от тях. До 4 януари тече 14-дневният срок, в който ДНСК проверява законосъобразността на строителните книжа.
Строителството може да започне след тази дата, но от строителния контрол обясниха, че инвеститорът в момента не строи, а подготвя терена със заравняване и изсичане на храсти.
Не виждам експертни становища, които да оспорват дали става дума за дюни, за нас няма съмнение, че са продадени дюни край Несебър, заяви вчера природозащитникът Тома Белев.
"В случая не е приложен в продължение на години Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Съгласно този закон, който бе приет още през 2008 г., дюните са публична държавна собственост и не могат да бъдат застроявани и върху тях не могат да бъдат поставени временни обекти", изтъкна Белев.
Според закона освен това трябва да се изготви и карта, която да определя къде са дюните в България.
Междувременно коалицията "За да остане природа в България" разпространи позиция по скандала, в която се казва, че
случаят с продажбата на 29 декара с крайбрежни дюни в Несебър показва пълния набор от нарушения и практики, които бяха използвани, за да се застрои българската природа и да се унищожи Черноморието
Природозащитниците настояват да се прилага реално Законът за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), да се направят незабавни промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), който противоречи на международните договори, по които България е страна, и да се актуализират продажните цени и оценките на държавната собственост.
Сделката в Несебър нямаше да се случи, ако Агенцията по геодезия, картография и кадастър беше изпълнила своето задължение и след 1 януари 2008 г. беше картографирала всички дюни, крайморски езера, лагуни и плажове, както изисква ЗУЧК и наредбите по неговото приложение, пише в съобщението.
Коалицията "За да остане природа в България" припомня, че въпреки изричното решение на Комитета по прилагане на Орхуската конвенция, България и до днес не е предприела необходимото, за да се гарантира информираност и достъп на гражданите до съдебен контрол на устройствените планове.
Природозащитниците искат и подобряване в работата на институциите, които са длъжни да прилагат законодателството за защита на природата. По Конституция и съгласно специалния закон всички морски плажове, лагуни, крайморски езера и дюни са публична държавна собственост и съответно не могат да бъдат обект на продажба и застрояване.
Благодарение на липсата на графична информация административните органи трудно могат да ги идентифицират и така са възможни злоупотреби, пише още в съобщението.
Скандално е, че никой в държавата, включително и Дирекцията за национален строителен контрол, не може да разбере какво предвижда Общия устройствен план на община Несебър, допълват от коалицията.
Експерти на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас са допуснали застрояването, без да разпознаят дюните като природно местообитание от европейската екологична мрежа Натура 2000. Те не са оценили кумулативния ефект от други подобни застроявания на много други подобни проекти на парче по крайбрежието.
Заради това незачитане вече тече наказателна процедура на Европейската комисия, припомнят природозащитниците. Държавата не разполага с реален механизъм да оценява имотите си, които се разпродават. Това най-лесно би се решило с открити, прозрачни и действителни търгове, несъдържащи дискриминационни условия за участниците в тях, предлагат от коалицията "За да остане природа в България".
