Народните представители днес изслушаха министъра на здравеопазването Николай Петров и управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Пламен Цеков за положението в този сектор.
Общият размер на дълговете на държавните и общински болници, които са 176 в страната, към 31 март т.г. е 388 099 000 лв., от тях просрочените са за близо 87 млн.лв.,
съобщи здравният министър проф. Николай Петров.
В нетен вид, обобщи министърът, болници с най-малко дългове при тези със 100 на сто държавно участие са в Сливен и Габрово. Най-задлъжнели са университетските болници в Пловдив и във Варна, както и "Пирогов" и "Александровска" в София - това, по думите на Николай Петров, имало своето обяснение.
"Отличници" при държавните лечебни заведения с повече от 50 на сто държавно участие са тези в Смолян и Кюстендил, най-много дългове имат обединената болница в Стара Загора и окръжните в Пловдив и в Бургас.
Сред общинските лечебни заведения най-задлъжняла е Пета градска болница в София.
Общо за субсидиране на държавни и общински болници Министерството на здравеопазването превежда над 71 млн.лв., допълни справката министър Петров.
Голямо перо е доставката на лекарства и продукти - за лечение на СПИН, например, МЗ плаща около 12 млн.лв. Големи са разходите на министерството и за трансфери към НЗОК за здравно неосигурени пациенти - над 1, 5 млн.лв., както и около 100 млн.лв. за дейности, извършени от касата.
Министър д-р Николай Петров не скри опасенията си от факта, че Националният съвет по цени и реимбурсиране трудно може да бъде контролиран. Въпреки това, органът, създаден около две седмици, след като е заел поста, има изготвена програма, правилник за работа, предвиден е бюджет и състав от около 45 души. Първите резултати , по оценката на министъра, са намаляване с около 40-50 на сто на цените на 4-5 медикамента за онкоболни.
Министър Петров беше критичен към Изпълнителната агенция по лекарствата, за чиято работа в МЗ са постъпили най-много жалби. Предприехме мерки, в резултат на което оптимизирахме част от състава, за другата - това предстои, отчете той. И посъветва наследника си на поста да се вгледа внимателно в професионалните качества на състава на агенцията.
При дебата повечето изказвания бяха силно политизирани. Д-р Емил Райнов от "Коалиция за България", евентуален кандидат за здравен министър, подчерта тоталния провал на здравната политика на партия ГЕРБ през последните четири години.
БСП щяла да търси национален консенсус по приоритетните теми: финансова стабилност на здравната система чрез засилване отговорностите на държавата; модернизиране и укрепване на спешната помощ; въвеждане на финансови стимули за работа в отдалечени райони и подпомагане на общински болници в труднодостъпни места; промяна на статута на болниците; преориентиране на системата към профилактиката; премахване на делегираните бюджети на болниците; улесняване специализацията на млади лекари.
За "провала на ГЕРБ в здравеопазването" предпочете да говори и д-р Хасан Адемов от ДПС.
Той твърди, че има "срив на солидарния елемент на системата, което е довело до срив на доверието към здравноосигурителната система". По думите му трябва да има конкуренция, пазар на здравните услуги.
От "Атака" не се съгласиха и напротив, настояха за "изваждане на здравеопазването от Търговския закон".
Според депутата Павел Шопов здравеопазването не може да е услуга, а трябва да е висш приоритет на държавата, а цените на всички лекарства трябва да бъдат намалени.
Проф. Станислав Станилов, също от "Атака" пък заяви, че данъчната система трябва да се смени и много богатите да плащат за здравето на много бедните, които създават богатството им. "Това не е комунизъм, това е радикален консерватизъм" декларира Станилов.
Според д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ по време на днешното изслушване е постигнат "крехък консенсус" - че системата на здравеопазване се нуждае от финансово, организационно и морално стабилизиране.
Тя призна, че по време на управлението им не са успели да решат част от наболелите проблеми.
Д-р Дариткова отбеляза, че "тезите на останалите три парламентарни групи твърде много се различават в много точки, които са фундаментални за организацията на системата на здравеопазване".
Най-големият проблем според нея е кадрите да се задържат в отдалечените райони, защото сега те са концентрирани в големите университетски центрове.
Друго предизвикателство е реформата в болничната помощ, както и засилване на ролята на държавата в реализирането на сериозни профилактично програми.
"Мерките за намаление на дълговете на болниците са единствено и само свързани с контрол.
Не се предвиждат мерки за покриване на дълговете, защото няма средства в бюджета за това", напомни на депутатите министър Петров.
"Разпоредих класация според величината на задълженията. За мен не е логично един управител на лечебно заведение да претендира за следващ управленски мандат, ако в предишния мандат са натрупани дългове”, каза министърът.
И напомни, че доброто управление на една болница до голяма степен зависи от бордовете на директорите. А в момента има бордове, които не са сменяни с години. Друг е въпросът къде са контролните механизми, с които да се отчете дали е добро дадено управление на болница или не”, заяви министърът.
Според него системата на поява, регистрация и излизане на пазара на всяка нова болница също трябва да подлежи на контрол. Това е тежък въпрос, който Народното събрание трябва да реши, заяви министърът.
Източник: БТА, Фокус
Последвайте ни
