Стратегията е разработена в общия процес на адаптиране на основните национални документи, свързани със сигурността и отбраната на страната, и обединява съществуващите в момента Военна доктрина и Военна стратегия.
Отбраната на страната ще се осъществява в рамките и с прилагане на механизмите на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз и ефективно използване на националните отбранителни способности.
В документа се казва, че процесите на глобализация влияят нееднозначно върху формирането на различните аспекти на средата на сигурност. Те създават условия за развитие на връзките между държавите, но и задълбочават икономическото и социалното неравенство и дисбалансът в развитието на страните и демографските диспропорции.
Кризисните финансови и икономически явления в света се отразяват негативно не само върху вътрешната стабилност на държавите и международните отношения, но и върху сектора на сигурност и отбрана.
Като рискове върху средата на сигурност в документа са описани:
- разпространяването на оръжията за масово унищожение;
- промените в климата, природните аномалии и бедствия, както и широкото разпространение на опасни болести;
- недостигът на енергийни и природни ресурси;
- транснационалната организирана престъпност и нелегалните трафици на хора, наркотици и оръжие;
- тероризмът;
- рисковете за информационната сигурност и заплахите от кибернетични атаки;
- заплахите за морските комуникации и хуманитарната помощ в някои райони на света поради активизирането на пиратски групи;
- развиваща се и нарастваща заплаха от нанасяне на удари по стратегически обекти на територията на България с балистични ракети от страни в отдалечени региони;
- страните със слаба държавност и различни недържавни структури (икономически и финансови групировки, неправителствени организации, племенни обединения, радикални религиозни общности, трансгранични криминални мрежи, екстремистки групи и др.);
- регионални огнища на напрежение и нестабилност, в които са ангажирани и военни ресурси.
Ключов приоритет е развитието на модерна отбранителна институция, основана на интегрирана система за ефективно управление на отбраната при
непрекъснат граждански и парламентарен контрол.
Мисиите остават три - отбрана, подкрепа на международния мир и сигурност и принос към националната сигурност в мирно време, с произтичащите от тях задачи, пише в съобщението.
Предвижда се българските въоръжени сили да участват в многонационални съвместни операции далеч от територията на страната с един усилен батальон или повече на брой малки подразделения, като общото количество на личния състав, ангажиран в тях, не надвишава 1000 души, а ротацията на контингентите се осъществява на шест месеца.
ВМС участват с декларираните сили в рамките на ресурсния еквивалент за участие на една фрегата за период от три до шест месеца в рамките на една година.
ВВС участват с хеликоптери, без ротация, за период от шест месеца в рамките на една година.
Според стратегията България изгражда единен комплект въоръжени сили, адекватен на новите заплахи, с една и съща структура за изпълнение на задачи в мирно време, при кризи и при война.
Мирновременният състав се комплектува на професионален принцип.
За доокомплектуване с личен състав и техника се изгражда и поддържа доброволен резерв.
Във функционално отношение въоръжените сили включват сили за развръщане и сили за отбрана, а в зависимост от предназначението и задачите си - сили с висока и сили с ниска степен на готовност.
Другите ресурси за отбрана, разработени в стратегията, са информационните и финансовите.
Разходите за Министерството на отбраната трябва да бъдат поддържани на относително постоянно равнище не по-малко от 1,5 на сто от БВП, а с включването на другите разходи за отбрана и разходите за пенсии на военнослужещите - не по-малко от 2%.
Националната отбранителна стратегия е с 10-годишен времеви хоризонт. Предвижда се през 2015 г. да й бъде направен междинен преглед, а през 2020 г. - пълен преглед и преиздаване.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
