Ми истърът на околната среда Нона Караджова и кметът на София Йорданка Фандъкова днес подписаха договора за осигуряване на финансиране на първата фаза на завода за отпадъци.
Това е най-големият като обем проект по европейската оперативна програма "Околна среда", посочи министър Караджова.
Общата индикативна стойност на първата и втората фаза е 360 млн. лв., от които 218 млн. лв. са европейското финансиране, 36 млн. лв. са от държавния бюджет, а останалите средства - от Столичната община.
Първият етап е на стойност 135 млн. лв. и включва изграждане на депо за неопасни отпадъци, две инсталации за компостиране, пилотен проект за разделно събиране на отпадъците в "Кремиковци" и "Овча купел". Тук са и средствата, с които се възстановяват разходите от 16 млн. лв., вече направени от общината за изграждане на съпътстващата инфраструктура.
Кметът на София напомни, че днешният договор е резултат от усилия, започнали още през 2008 г. и от екипната работа на общината и сегашното правителство.
Фандъкова припомни, че вчера е подписано и споразумение с Европейската инвестиционна банка за съфинансиране на дела на Столичната община в проекта с 15 млн. евро.
Според министър Караджова, ако и проектът за изграждането на когенеративна мощност за изгарянето на отпадъци в "Топлофикация София" бъде осъществен, освен оползотворяването на отпадъци ще бъде постигната и енергийна ефективност.
Кметът Фандъкова съобщи, че вече са приключили съдебните процедури по състоялия се конкурс за избор на изпълнител на депото за отпадъци.
Дълогочакваната първа копка на Завода за преработване на битовите отпадъци на София беше направена край с. Горни Богров, още докато Бойко Борисов беше кмет - на 3 април 2009 г.
Строителството трябваше да продължи до 2011 г., а заводът
трябваше за започне да функционира през 2012 г.
Но тогава, може би за първи път, в България стана ясно, че
в Брюксел никой не дава
толкова много пари току така.
На няколко пъти проектът бе отлаган от Европейската комисия. Тя не се съгласи с избора на технология за
строеж, която според нея бе прекалено скъпа. Поискани бяха
допълнителни анализи как могат да се намалят разходите.
"Ние не казваме,
че България ще изгуби финансирането за този проект, нито че избраната
вече технология не е добра сама по себе си", каза тогава Тон ван Лиероп,
говорител на комисаря по регионалното развитие.
От Брюксел поискаха България да представи списък от възможни
технологии и избор на ясни финансови решения. После в ЕК разделиха проекта на две части и заявиха, че ще финансират първата - инсталацията за компостиране и
депото за отпадъци към завода.
В началото на тази година партньорите в Брюксел предложиха на Столичната община
нов график. Така планът за пуска на
предприятието бе изстрелян напред с още година и официалният старт на
завода остана за 2014 г.
ЕК поиска някои от частите на проекта
да бъдат преработени и по-специално тези свързани с възможността заводът
да произвежда гориво за столичната "Топлофикация".
Еврокомисията обяви категорично, че заводът трябва да е ефективен, рентабилен и да няма извънредни разходи за столичани.
Проектът допълнително бе забавен и от тромавите процедури около
обществените поръчки за строежа на отделните елементи на завода.
Източник:
Георги Димитров, vesti.bg
