Бг гарските граждани са по-бедни в сравнение със средното равнище за ЕС - 41,9% от населението в нашата страна изпитва сериозни материални затруднения, а за общността този показател е 8,1%.
Това се посочва в препоръка на Съвета на ЕС по българската национална програма за реформи за тази година.
Документът, разпространен днес, съдържаща и становище на Съвета по актуализираната Конвергентна програма на България за периода 2011-2014 г.
Около 66% от възрастните хора у нас са изложени на риск да изпаднат в бедност - дял, който е значително по-висок от средния за ЕС, се посочва в документа.
Според наличните данни
условията на живот в България са се влошили през последните няколко години.
Предвид демографската ситуация постигането на целите на националната програма за намаляване на бедността зависи от правилна политика за по-възрастните работници и хората в неравностойно положение.
Отбелязва се, че в националната програма за реформи е обявено разработването на оперативна стратегия за интеграция на ромите, които са приблизително 10% от българското население. Целта е да бъдат преодолени някои от многобройните затруднения за тях в областта на трудовата заетост, образованието, здравеопазването и жилищното настаняване.
Ниската ефикасност на обществените услуги остава пречка пред растежа на България, отчита ЕС. Въпреки неотдавнашните промени за рационализиране на държавната администрация при реформата й не бил разгледан въпросът за повишаване на качеството на работа на служителите или ключовите ведомства.
България има
много нисък дял на фиксирания широколентов достъп до интернет (14,9%)
и така заема предпоследното място в ЕС, което ограничава използването на доставяните по електронен път услуги.
Делът на нередностите при възлагането на обществени поръчки е до 60% от всички проверени процедури. При големите публични инфраструктурни проекти, при които органите имат задължение да упражняват предварителен контрол, този дял е още по-висок, отчита ЕС.
Капацитетът на Агенцията за държавна финансова инспекция бе намален значително през 2006 г. и в резултат на това агенцията е извършила последващи проверки по едва 12% от всички процедури за възлагане на обществени поръчки през 2009 г.
Неотдавнашните изменения в Закона за обществените поръчки и в Закона за държавната финансова инспекция бяха одобрени от Министерския съвет и представени за парламентарно разглеждане, се посочва в анализа.
"Енергийната интензивност" (т.е. енергоемкостта) на българската икономика е една от най-високите в ЕС.
Пример за това е жилищното отопление, при което проблемът е свързан главно с лошо поддържани жилищни блокове.
С неотдавнашни промени в правилата за допустимост вече има възможност да се използват средства от структурните фондове на ЕС в подкрепа на инвестициите за повишаване на енергийната ефективност.
Инвестициите са малко, а приходите от данъците върху енергията и транспорта намаляха като дял от БВП и в сравнение с данъците върху труда, които са значително по-високи от средното за ЕС равнище.
Достъпът до енергийния пазар е възпрепятстван от ограничената конкуренция и непрозрачните механизми за ценообразуване, пише в документа.
Еврокомисията признава, че има
значително подобрение на бюджетното салдо на България през 2010 г.
Сега плановете за фискална консолидация следва да се изпълняват според предвиденото и дефицитът да бъде намален под референтната стойност от 3% от БВП, в съответствие с препоръката на Съвета от 13 юли 2010 г.
С въвеждането на по-строга национална фискална рамка ще бъде повишена фискалната дисциплина и ще бъдат осигурени предвидимост и надеждност на държавната политика в средносрочен план, отбелязва Съветът.
Следва да бъдат предприети още действия, за да се повиши конкурентоспособността, да се подпомогнат хората в намирането на работа, да се защитят най-уязвимите групи от населението, да се повиши капацитетът на публичната администрация и регулаторните органи, да се увеличи ефикасността на използването на ресурсите, както и да се открият повече възможности за инвестиции и растеж.
До края на следващата година се препоръчва нашата страна да продължи с ефективното изпълнение на бюджета, за да бъде коригиран прекомерният дефицит през 2011 г.
Очаква се България да определи мерките за изпълнение на бюджетната стратегия за периода 2012-2014 г., да се възползва от икономическото възстановяване, главно чрез строг контрол на нарастването на разходите.
Съветът препоръчва да се изготвят и въведат задължителни фискални правила и ясно определена средносрочна бюджетна рамка, която да осигурява прозрачност на всички нива на управление.
Съветът препоръчва също да бъдат изпълнени действията, договорени със социалните партньори по започналата реформа на пенсионната система. Трябва да бъдат ускорени някои от ключовите й мерки, за да се повиши действителната възраст за пенсиониране и да намалее ранното напускане на трудовия пазар.
От България се очаква
да бъдат улесннени възрастните хора да остават по-дълго на работа.
Сред препоръките е прилагането на политика, с която да се гарантира, че нарастването на заплатите е по-тясно обвързано с прираста на производителността на труда.
Препоръчва се също модернизиране на публичните служби по заетостта.
Акцентира се върху необходимите усилия за подпомагане на младежите с ниска квалификация и за продължаване на образователната реформа - Закон за предучилищното и училищното образование и нов Закон за висшето образование до средата на 2012 г.
Съветът настоява България да осигури пълна независимост на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за да се отворят пазарите на електроенергия и газ за по-голяма конкуренция.
Източник:
БГНЕС
