Конституционният съд да каже дали правото да гласуваш може да се скрепи и с отговорност и административни санкции, ако не гласуваш, искат група юристи и политици.
Те се обръща към омбудсмана Константин Пенчев, който има право да сезира органите, които пък от своя страна могат да поискат задължително тълкуване от Конституционния съд.
Христина Христова - доктор по философия и председател на НДСВ, проф. д-р Емилия Друмева - бивш конституционен съдия, Минчо Спасов - адвокат и доктор по право, бивш депутат от НДСВ, Станимир Илчев - журналист и евродепутат, Аспарух Панов - политически консултант, Борислав Цеков - юрист от движение "Модерна България", Стефан Кенов - юрист и секретар на НДСВ, и Марина Дикова - юрист, днес поискаха със специално заявление до омбудсмана да съдейства за тълкувателно решение на Конституционния съд.
Казусът е следният: в нашата конституция е записано единствено правото всеки гражданин да гласува на избори.
Юристите и политиците, подписали писмото до омбудсмана, питат: "Не се ли нарушава конституционната характеристика "демократична държава", когато избирателното право не се упражнява?".
Техният въпрос се основава на факта, че поради ниска избирателна активност демокрацията у нас се опорочава по два начина най-малко. Първо - в парламента няма достатъчно широка представителност. В писмото се дава пример със сегашния парламент, в който са представени по-малко от една трета от гражданите.
Второ - ниската избирателна активност дава възможност чрез търговия на гласове да се изкривява волята на народа в полза на политически и корпоративни интереси.
Решението за писмото бе резултат от публична дискусия миналата седмица, организирана от фондация "Фридрих Науман" и НДСВ.
Мотивът за инициативата е "загриженост за устоите на демократичната държава, които са заплашени от купен от олигарсите и фалшифициран от кукловодите избор".
Целта е да се потърси законова възможност за въвеждане на "всеобщо гласуване" чрез Изборния кодекс, скрепено с административна отговорност на гражданите с право на глас.
Подписалите писмото търсят подкрепата на омбудсмана за тълкувателно решение за това дали е конституционно приемливо Народното събрание да въведе всеобщо гласуване и да го скрепи със съответни административни санкции.
Като допълнителен аргумент за допустимостта на въвеждане на всеобщо гласуване като административно, а не конституционно задължение, е българската правна традиция през 2/3 от съществуването на Третата Българска държава.
Без да фигурира в Търновската конституция от 1919 г. до 1947 г. гласуването в Царство България е административно задължение ( чл. 93 от Избирателния закон , закрепено със санкция по чл. 161 от същия).
