Д оверието в институциите и икономическият оптимизъм остават ниски, но са чувствително по-високи в сравнение с времето преди съставянето на кабинета. Това показва проучване на "Галъп", направено между 30 януари и 5 февруари сред 1011 души, представително за пълнолетното население на страната
Това е обобщението на данните от Политическия и икономически индекс – независимото изследване, което всеки месец от повече от две десетилетия насам следи десетки показатели на общественото мнение.
Готовността за участие в протести срещу правитeлството и желанието за предсрочни избори също са сравнително малки. Партиите на власт остават стабилни. Текущите политически събития предизвикват и страхове, но на повърхността спокойствието засега остава.
На въпроса "Имате ли доверие на правителството?" през февруари 32% казват "да", 56% - "не", а останалите се затрудняват да отговорят. Това е трети месец на положителна тенденция.
Преди съставянето на кабинета "Борисов 2" стойностите на доверие в правителството бяха паднали до около 15%, а недоверието беше около и над 70%. Наблюдава се типичният за всяка нова власт рестарт в доверието към правителство и парламент.
С подобни нива на доверие започваха правителствата "Станишев" и "Орешарски". Много по-високи обаче бяха началните нива на доверие в кабинетите "Сакскобургготски" и "Борисов 1" – в първите месеци от управлението си тези правителства имаха доверие от около и над 50%, които решително превъзхождаха недоверието.
По традиция в България недоверието към институциите е по-високо от доверието. Редките изключения са около и след избори, при това – избори, в които са съсредоточени огромни очаквания, като тези през 2001 или 2009 г. С по-високо одобрение у нас се ползва власт, която идва с изцяло нови лица. Кабинетите, които се основават на компромис и коалиции, не започват с най-благоприятните нива на популярност. Показателни в това отношение са и сегашните данни при различните електорати.
Привържениците на ГЕРБ в огромното си мнозинство подкрепят сегашното правителство (само 10% от тях са на обратното мнение), докато при електоратите на Реформаторския блок и още повече на Патриотичния фронт личат по-чувствителни дялове на недоверие към кабинета, достигащи и до една трета и дори една втора от попитаните. Електоратът на АБВ пък е видимо лишен от ентусиазъм в отношението си към кабинета "Борисов 2".
През февруари 21% заявяват доверие в Народното събрание, а 67% - недоверие. Останалите се затрудняват или се колебаят. Така, подкрепата за парламента остава всъщност много по-ниска от сумарната подкрепа за управляващите партии. И тук тенденцията в последните 100 дни е видимо положителна, но парламентът си остава една от най-нехаресваните институции.
Президентът остава със стабилни, но сравнително ниски, нива на подкрепа от около една трета от българите. Повече от 50% обаче нямат доверие в институцията. Все пак Плевнелиев е традиционно една от най-одобряваните личности в страната.
Като цяло в последните месеци се отбелязва слабо повишение на авторитета на институциите. Това се дължи най-вече на факта, че привържениците на основната партия сега декларират позитивни оценки – за разлика от преди. Тези оценки обаче все още показват известното облекчение, че е съставена формула, която да закрепи положението, а не са оценки за дейността в една или друга област. Тепърва предстои да се види дали и доколко този кабинет се справя добре в обществените очи и колко траен ще е ободряващият ефект на новата власт.
Партиите във властта остават със стабилна подкрепа - с над 26% заявени електорални нагласи за ГЕРБ – от всички имащи право на глас, около 6% за Реформаторския блок, повече от 3% за Патриотичния фронт и близо 3% за АБВ. Тези партии биха попаднали в парламента, ако изборите се проведат сега.
Заедно с тях биха били и БСП - с декларираните електорални нагласи на по-малко от 15% от българите, и ДПС – със заявена подкрепа от близо 7%. Шанс да влезе в следващ парламент има и "Атака" с близо 3% от всички имащи право на глас. Идните месеци могат да покажат дали действително има известно набъбване в подкрепата за тази партия, свързано с проруската й позиция или пък радикалната й опозиционна роля.
Мобилизация на подкрепа може да се открие и при РБ, но и тук е добре да се изчакат данните от идните месеци. При ДПС пък – обратно – като че ли е налице известно разколебаване в периферния електорат. Това се дължи на оставането в опозиция и загубата на конформистка подкрепа. На декларативно ниво обаче ДПС винаги показва по-нисък резултат в сравнение с онзи, който може да мобилизира в реална изборна ситуация.
Представителите на РБ и ПФ (Кънев, Кунева, Симеонов и др.) увеличават в последните няколко месеца положителните си оценки по-бързо, в сравнение отрицателните.
Ето някои от основните фигури: Кристалина Георгиева е с 55% доверие през февруари, Йорданка Фандъкова - с 44%. Ръстът при Петър Москов продължава и той вече се ползва с доверието на една трета от българите. На сходни нива са Бойко Борисов, Константин Пенчев, Лиляна Павлова, Томислав Дончев, Маргарита Попова, Ивайло Калфин и т.н.
Класации в случая са неуместни, защото различните публични фигури имат съвсем различни задачи в зависимост от постовете си. А и с изключение на Кристалина Георгиева, Йорданка Фандъкова и донякъде Константин Пенчев, всички останали са всъщност с минусов рейтинг – когато се съпоставят положителните с отрицателните оценки. И по отношение на партиите, и по отношение на основните личности се запазва логиката на следизборния бонус за победителите. Положително влияние оказва и последният месец, който се характеризираше с намаляване на скандалите в управленската формула.
