61% от българите искат пълен мандат на кабинета, показват данните от януарското проучване на агенция "Алфа Рисърч".
Почти всички институции обаче продължават да бъдат белязани от дълбока ерозия на доверието. Възможностите и волята на държавата да изпълнява функциите си по защита на гражданите и прилагане върховенство на закона са поставени под сериозно съмнение.
Резултатите са от национално-представително проучване, реализирано в периода 15 – 23 януари, сред стратифицирана по тип населено място извадка и квота по пол, възраст и образование. Анкетирани са по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю 1026 пълнолетни жители в цялата страна.
Най-критично ниско е доверието в съдебната система и вярата на гражданите, че тя може да гарантира равенство пред закона и справедливост.
43-то НС, въпреки формално широкото представителство на вота на гражданите с участващите в него осем партии, стартира с одобрение от едва 11% и неодобрение от 46%.
Макар, че продължава да е една от относително най-популярните публични фигури, отношението към президента също остава силно поляризирано – 29% положително срещу 34% отрицателно.
Два месеца след формирането му, вторият кабинет "Борисов" се ползва с крехкото доверие от 24%, срещу 36% недоверие. Най-висока подкрепа изразяват симпатизантите на коалиционните партньори ГЕРБ и Реформаторски блок, но дори и между тях все още е налице взаимно недоверие и подозрителност.
Към настоящия момент най-висок принос за утвърждаване на сложния коалиционен кабинет имат няколко водещи фигури в него, радващи се на висока обществена популярност и одобрение. Това са премиерът Бойко Борисов, чийто персонален рейтинг след изборите тръгва нагоре (от 28% на 32%), министрите на ГЕРБ Лиляна Павлова (21,4%) и Томислав Дончев (18,7%), събиращият нарастващо одобрение министър от реформаторите Петър Москов (21,1%) и Ивайло Калфин (15,7%).
Умората от последните две години и желанието за стабилизация, също дават своето отражение в кредита, който получава настоящото правителство. Въпреки умереният скептицизъм към управлението, 61% смятат, че то трябва да изкара пълен четири годишен мандат.
Печеливш или губещ за участниците в управлението е сложният коалиционен формат - този въпрос стои и ще продължава да стои вероятно през целия мандат на правителството. Към момента определено може да се каже, че на фона на доминиращото желание за стабилност, участниците във властта не само не губят, но дори и трупат известни електорални дивиденти. ГЕРБ (23.2%) продължава да се ползва с два пъти по-висок електорален потенциал от БСП (11,4%), която спада до своеобразно електорално дъно.
ДПС удържа традиционната си подкрепа от 7,5%, но при значителен спад на одобрението за неговия лидер Лютви Местан, което се затваря изцяло в рамките на движението. Изразяваните от Реформаторския блок позиции по управленските политики по всичко изглежда се подкрепят от потенциалните му симпатизанти. В резултат, електоралната подкрепа за блока бележи лек ръст (6,5% от общия брой избиратели), а Радан Кънев постига удвояване на личния си рейтинг.
Подкрепящите правителството Патриотичен фронт и АБВ също стабилизират резултата си, съответно на 5,1% и 2,9%, при по-висока популярност на техните лидери. Въпреки, че до местните избори има още осем месеца, интересът към тях вече нараства.
Проучването не е представително за отделните общини, но то регистрира интересна обща картина. От една страна, на фона на общата криза на доверие, кметовете се отличават със сравнително висока подкрепа – 43% от гражданите са с положително отношение към кмета на тяхната община, при 17% – отрицателно. От друга страна обаче, намеренията за гласуване са твърде поляризирани – 42% възнамеряват да подкрепят действащите в момента кметове, а 39% искат промяна.
Най-подкрепяни са кметовете на малките населени места и столицата, докато кметовете на част от областните и малки градове събират сериозни критики, което предвещава поредица от оспорвани битки.
И в началото на 2015 г. българите запазват песимизма си за развитието на страната, характерен за последните пет години на икономическа криза – 53% смятат, че негативните икономически тенденции продължават, срещу само 5% оптимисти. В личен план притесненията са по-умерени: 38% смятат, че финансовото състояние на домакинството им се влошава, 5%, че се подобрява и 56%, че остава същото.
Едва 8% от българските граждани вярват, че ако срещу тях бъде извършено посегателство, съдът ще направи всичко възможно извършителите да получат справедливо наказание. Същевременно, оценките за дейността на главния прокурор Сотир Цацаров, който преди година беше една от малкото публични фигури с положителен рейтинг, сега спадат до 11% положителни срещу 42% отрицателни.
