Е вропейската комисия обяви, че е решила да предяви иск срещу България и още три държави членки пред Съда на Европейския съюз. Причината е неспазване на ангажиментите за намаляване на емисиите на няколко вида замърсители на въздуха, съгласно Директивата за намаляване на националните емисии.
В рамките на същия пакет от процедури за нарушение от ноември 2025 г. Комисията изпрати и официално уведомително писмо до България за неправилно транспониране на правилата на ЕС относно правната помощ в наказателното производство.
ЕК заведе два иска срещу България в Съда на ЕС
Иск пред Съда на ЕС за емисиите на амоняк
Решението на Комисията да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС е по-конкретно поради неизпълнение на ангажимента на страната за намаляване на емисиите на амоняк (NH3). Освен България, искове са предявени и срещу Литва, Португалия и Швеция.
В Директивата, известна като „Директивата за НТЕ“, са определени национални задължения за намаляване на емисиите, които всяка държава членка трябва да изпълнява ежегодно в периода от 2020 г. до 2029 г., както и по-амбициозни цели за намаление от 2030 г. нататък. Държавите членки са задължени да създават и актуализират национални програми за контрол на замърсяването на въздуха (НПКЗВ), за да покажат как ще изпълнят тези ангажименти.
Съдът на ЕС отхвърли иск срещу България за чистотата на въздуха
Последните инвентаризации на емисиите, представени от държавите членки през 2025 г., които отразяват данни до 2023 г., показват системни пропуски при изпълнението на ангажиментите. Комисията смята, че досегашните усилия на българските органи са недостатъчни, което е довело до решението за предявяване на иск.
Европейската комисия даде България на съд
Официално уведомително писмо за правната помощ
Европейската комисия е изпратила и официално уведомително писмо на България за това, че не е транспонирала правилно правилата на ЕС относно правната помощ в наказателното производство. Целта на директивата е да създаде общи минимални стандарти, които да гарантират, че правата на заподозрените и обвиняемите лица са защитени в достатъчна степен в целия Европейски съюз.
Комисията е установила, че в България не всички лица, обхванати от директивата, имат достъп до правна помощ. Страната ни разполага със срок от два месеца, за да отговори и да отстрани посочените недостатъци.
