К рехка надежда и желание за стабилизация отчита представително за пълнолетното население в България изследване на "Галъп интернешънъл".
То е проведено от 28 ноември до 4 декември сред 1007 респонденти чрез пряко интервю по домовете и е независимо във финансирането си.
Изборите и създаването на правителство са донесли известно намаляване на обществената тревожност. В масовото съзнание е доминиращо желанието за стабилизация, а не за резки промени.
Партиите във властта запазват подкрепата си, а останалите, с изключение на ДПС, са в тежък момент. По нива на стартово доверие правителството прилича най-вече на другите кабинети, създадени в условията на сложни преговори или тежки компромиси. Това са част от изводите от декемврийското издание на редовния "Политически и икономически индекс" на "Галъп".
Кабинетът започва с доверие от 26%. Отбелязва се ръст от 10 пункта по този показател в сравнение с началото на предишния месец, когато правителството още се договаряше и не беше гласувано.
В месеците около и след изборите има и плахо повишаване на оптимизма за посоката на развитие на страната. Към началото на декември 65% казват, че България върви към по-зле, но стойностите трайно се задържат под 70-те и повече процента, които бяха регистрирани през лятото и около протестите през миналата година.
След изборите доверието в парламента също леко се покачва, за да достигне на нива от 16% в началото на декември, а недоверието чувствително спада. Това са индикатори за известно обществено облекчение.
Всички парламентарни избори действат по този начин. Винаги дават кредит на доверие към нововъзникващата власт, коментират от "Галъп". Най-видим аванс на положителни оценки в началото на мандата си получават правителства от типа на "Сакскобургготски" и "Борисов 1" или пък "Костов". По-малък стартов резерв на доверие имат трудно създадените правителства. Затова и настоящият кабинет прилича по начални нива на популярност най-вече на правителството на тройната коалиция (около 28% доверие в първите месеци), а и на кабинета "Орешарски", сочи изследването.
Сравнително плахият кредит на доверие към новия кабинет се дължи и на това, че не всички привърженици на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ го подкрепят. Идните месеци ще покажат каква част от електората на тези формации устойчиво проявява доверие в правителството.
Според 12% от анкетираните на страната са нужни предсрочни избори. За сравнение, при правителството на Орешарски този показател се движеше близо до 40%. Дори и сред електоратите на опозиционните сили не надделява желанието за бързи нови избори.
Същото важи и за потенциала за протест - той е сравнително нисък сред всички електорати. 11% твърдят, че биха участвали в протест срещу това правителство при нива между 20 и 30% през лятото и есента на 2013 г. Доминиращото обществено желание е за стабилизация и успокояване и се забелязва известно изтощение от политическата криза в последните месеци и години, коментират анализаторите. По правило застаналите във властова позиция формации се радват на продължаваща подкрепа.
Електоралните нагласи спрямо партиите и доверието в основните личности не показват особени изненади. 26% заявяват, че биха гласували за ГЕРБ срещу 13% – за БСП. Повече от една трета заявяват, че не биха гласували, сочат данните от изследването. Новите имена в кабинета са сравнително непознати и за тях е твърде рано да се правят изводи или класации.
Противно на очакванията, Патриотичният фронт и АБВ не претърпяват видими пробойни в подкрепата си от допира си до властта. Електоралните нагласи за Реформаторския блок не се влияят видимо от нарасналото напрежение между съставните партии.
