По всичко изглежда, че феноменът Румяна Желева има лошото свойство да се клонира. След двукратното фиаско, което тази дама претърпя на европейска сцена, на бял свят се появи поредното об-ГЕРБ-вано недоразумение – злополучната кандидатура на Венета Марковска за конституционен съдия.
И съвсем не е нужно да се питаме откъде идват всички тези злощастни проявления на Бойкоборисовия кадрови гений, към които принадлежаха също и Анна-Мария Борисова, и Калина Илиева, и Калина Пенчева, и други разни калинки и разнообразни тьотки. Идват от простотията българска.
Бих добавил още нещо: не са най-виновни тьотките и калинките, оплетени в собствените си неспособности, амбиции и лъжи. Далеч по-виновни са онези, дето ги пробутват на политическата сцена: те са големият резил на България, а в казуса с Марковска – най-големият такъв, откакто попаднахме (по недоразумение) сред цивилизованите страни.
Резилът обаче продължава, завесата е вдигната, второто действие от скеча е започнало. Жестовете на Бойко Борисов го доказват. Той, клетият, явно е решил да осребри резила, на който партията му се натъкна, подкрепяйки лъжите на все по-заплитащата се в тяхната мрежа Марковска – при това сякаш напук на ясното и абсолютно безпрецедентно предупреждение, проводено от Брюксел. Решил е да си измие ръцете и да използва за пешкир старата синя партия, което само по себе си също си е резил.
Резил е за него, защото и с просто око е видно, че с калесването на Петър Стоянов за конституционен съдия се прави опит автентичната десница да бъде раздробена до степен, при която никакви опити за реставрирането й няма да бъдат възможни. Така, доубивайки сините, ГЕРБ ще си присвои монопола над дясното политическо пространство, с което подмяната на българския политически модел ще придобие завършен характер.
Резил е и защото съвсем очевидно на СДС се възлага двойна функция: да изчисти срама от Марковска и в бъдеще, след изборите, да послужи като политическа патерица на ГЕРБ (което впрочем е възможно само след спешно електорално кръвопреливане).
Резил е и заради щедрите жестове за незаинтересованост, които се проявяват. Тяхното послание гласи: виждате ли, не искаме да овладеем съдебната система, не ламтим за още постове там. Можем да изберем нов човек, но ето на, предоставяме избора на най-старата дясна партия в България.
И е резил, защото тези жестове са мними. Ако някой все още се съмнява, че повече от странният избор на Емил Кабаиванов за председател на СДС е насочен към разбиване на Синята коалиция в интерес на ГЕРБ и в интерес на участващите в този избор, които се надяват да се присламчат към властта, сега едва ли би хранил някакви съмнения. (Това всъщност е и единственият плюс на многото резили.)
Тъй че големият резил е не само за Бойко Борисов. Големият резил е и за СДС, при все че подвизаващите се на Раковски 134 май нямат вече нищо общо с тези три букви.
Лично за мен е странно искането на Петър Стоянов да му се даде възможност да мисли три дни. Надявам се да е учтиво въведение към категоричен отказ. И дано да мисли добре, тъй като влизането в тази роля значително ще накърни и неговия политически престиж, и неговия морален образ.
