Името му беше обявено на пресконференция на СДС в централата на партията на Раковски 134. Кандидатурата му ще бъде внесена от депутати от СДС, част от които присъстваха на пресконференцията.
Стоянов каза, че са му необходими 3 дни,
за да реши дали ще приеме номинацията. "Благодаря на СДС, че подхождат към номинацията не като търсене на работа на един бивш президент, а отдавайки много голямо значение на позицията член на Конституционния съд. Това е изключително задължаваща и отговорна позиция", заяви Стоянов.
"Последните три години аз съм ангажиран с международна активност и напускането на тази активност ще доведе до сътресения за хората и организациите, с които работя. Трябват ми минимум три дни, за да премисля на спокойствие. Моля ви, дайте ми това време, за да мога да намеря своето истинско и отговорно решение", каза Стоянов и напусна пресконференцията преди нейния край и без да отговаря на въпроси.
Стоянов беше президент на България от 1997 до 2002 г.
Бил е и председател на СДС Петър Стоянов е председател на СДС и на ПГ на ОДС в 40-то Народно събрание от 1 октомври 2005 г. до 22 май 2007 г., когато след неубедителното представяне на партията в изборите за Европейски парламент се оттегли от активна вътрешнополитическа дейност. Отказва се и от мандата си на депутат в 40-то Народно събрание.
Стоянов е роден е на 25 май 1952 в Пловдив. През 1976 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Той е един от създателите на СДС в Пловдив, а през 1990 г. става говорител на СДС в Пловдив. През 1992 г. поема длъжността на зам.-министър на правосъдието в кабинета на СДС, оглавяван от Филип Димитров.
Избран е за председател на Юридическия съвет на СДС през май 1993 г. През 1994 г. е избран за депутат в 37-то Народно събрание. През същата година става зам.-председател на парламентарната група на СДС и зам.-председател на Комисията за младежта, спорта и туризма.
През 1995 г. е избран за зам.-председател на СДС, отговарящ за вътрешната политика.
На 1 юни 1996 г. печели предварителните избори за президент с 66% от 870 хил. гласа и е издигнат за кандидат за президент от Обединените демократични сили (ОДС). Той е първият български политик, който води предизборната си кампания освен в обичайните медии и в Интернет.
До номинацията на СДС се стигна, след като вчера министър-председателят Бойко Борисов предложи на СДС, като най-стара дясна партия, да номинира свой представител в Конституционния съд.
Премиерът каза още, че няма нищо против Синята коалиция да изберат най-добрия и най-достоен за конституционен съдия, а депутатите на ГЕРБ ще го подкрепят в парламента.
От своя страна ДСБ се обявиха, че няма да участват в процедура по избор на нов член на Конституционния съд от квотата на парламента без отмяна на предишното решение на Народното събрание.
Тъмносините са убедени, че без отмяна на решение на парламента за избор на Венета Марковска, единственото, което ще се постигне е задълбочаване на конституционния проблем. Ако не се стигне до отмяна, депутатите на ДСБ няма нито да издигат и да подкрепят кандидати, нито да участват в самия избор.
До кризата, която някои определят като институционална, дори конституционна се стигна след като президентът Росен Плевнелиев си тръгна от церемонията по полагане на клетва от конституционните съдии миналата седмица.
Тогава Плевнелиев обясни, че няма да присъства на полагането на клетва на съдия Венета Марковска като конституционен съдия, след като първите трима, избрани за конституционни съдии, положиха клетва - Георги Ангелов, Борис Велчев и Анастас Анастасов. Така Венета Марковска не успя да положи клетвата си, защото в Закона за КС е записано, че клетвата се полага само в присъствието на президента. Оттеглянето на президента се случи за първи път и е прецедент в историята на Конституционния съд от 1991 година, когато е основан.
На 31 октомври без дебати депутатите от ГЕРБ, независими депутати, от ДПС и някои от ПГ на КБ избраха зам.-председателя на НС Анастас Анастасов и Венета Марковска, зам.-председател на ВАС, за членове на Конституционния съд (КС) от парламентарната квота.
След избора Европейската комисия (ЕК) обяви, че може да изготви допълнителен доклад за правосъдието и вътрешните работи в България и преди края на следващата година. Предупреждение дойде именно по повод новите съдебни назначения. От ЕК посочиха, че имаше сериозни съмнения за търговия с влияние и корупция по отношение на един от кандидатите, каза говорителят, без да посочва име.
На заседание на правната парламентарна комисия от 16 ноември се реши, че ще се предложи Народното събрание да открие нова процедура за избор на съдия за попълване на квотата на Народното събрание в Конституционния съд, която да продължи до 30 ноември.
На 12 декември пък ще се проведе изслушването на кандидатите в правната комисия, а на 19 декември ще бъде гласуването в пленарна зала.
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
