Досегашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков изгря на българския политически небосклон изненадващо.
Мениджър в групата на австрийската компания "EVN България", описван от колегите си като мълчалив, но разумен технократ и почти непознат за енергийната общност в страната, той беше избран от току-що спечелилия изборите през 2009 г. Бойко Борисов за експертен министър на една от ключовите, раздути и особено отговорни структури на държавното управление.
По-късно, в кулминацията на скандала около споразумението с руската страна за строежа на АЕЦ "Белене", разгневеният министър-председател призна пред медиите, че Трайков е протеже на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков.
"Аз съм избрал Дянков за вицепремиер, а той ми доведе г-н Трайков за министър на икономиката, считайки, че той може да изпълнява тази задача", поясни тогава Борисов и се обърна към него с последно предупреждение: "Много държа на теб, сигурно ти е приятно с Бербатов да те сравняват, но това е колективен спорт и когато на човека под мен - вицепремиера Симеон Дянков, съм му възложил да планира, контролира и проведе двата преговора (с руснаците), трябва да се съобразяваш с него".
Доктор Джекил и мистър Хайд
До злополучния бизнесфорум в Катар Трайчо Трайков в известен смисъл се опитваше да партнира в колективния спорт на ГЕРБ, но не особено убедително.
Оказа се, че със светкавичното уволнение на шефа на НЕК, подписал протокола за АЕЦ "Белене" в Москва, министърът е успял да предотврати хитър ход на съветваната от българи руска енергийна олигархия.
Този ход не само би застрашил българските интереси, но щеше да бъде опасен и за стратегическите съюзнически отношения на България с НАТО и ЕС.
Неслучайно още в началото на министерската кариера на Трайков руският вестник "РБК daily" се позова на оценката на неговия предшественик Румен Овчаров, че е поразен от „двойнствения живот" на младия министър, който успявал "да се преструва, че води преговори с Русия и същевременно да бъде човек на американците, имащ за цел да спре всички руски проекти в България".
Приблизително по същото време на въпрос дали е възможно страната му някога да се откаже напълно от използването на ядрени електроцентрали подобно на Германия, младият енергиен министър Трайков беше отговорил находчиво: "Една такава възможност е България да бъде населена от германци".
Досегашният икономически министър от време на време си позволяваше лукса да припомня и някои не съвсем удобни истини.
В тв интервю в началото на миналата година Трайков призна, че "за България е по-добре да има сива, отколкото никаква икономика, тъй като сива или не, тя съществува и създава брутен вътрешен продукт".
Той уточни още, че "икономиката посивява тогава, когато на бизнеса му излиза по-евтино да работи в тъмния сектор, отколкото да си плаща данъците".
По време на протестите срещу проучванията за шистов газ в Североизточна България енергийният министър се осмели да отрезви правителството с данни за възможно наличие на до 1 трилион кубически метра газ в района.
Това означава, че България може да не мисли за потреблението си за 300 години напред, подхвърли смело Трайков и прогнозира раздухване на страстите от страна на монополния руски доставчик поради вероятността проучванията да се окажат успешни.
Пясък, снежинки и чаршафи
Като министър и на туризма Трайчо Трайков не остави осезаема следа. Запомни се обаче изказването му за културния туризъм, че като туристическа дестинация България е време да спре да продава само "пясък, снежинки и чаршафи", след като има и други неизползвани възможности.
Иронично, но тъкмо снежинките и пясъкът изглежда изиграха неприятна шега на малко странния за местните разбирания досегашен икономически, енергиен и туристически министър.
През януари местните телевизии го показаха как кара ски с журналисти от британски медии в зимните български курорти с рекламна цел, а по време на бизнес-фиаското в Катар, както се разбра, е използвал паузата, за да се разходи по луксозния хотелски плаж.
Което фактически е предопределило и заника на неговата политическа еклиптика - краткия път на един безпартиен министър по "небесната" управленска сфера на партия ГЕРБ.
