Дянков: Тези мерки са били за есента на 2008 г.

В�е �епремиерът и министър на финансите Симеон Дянков (simeondjankov.com) представи днес в Народното събрание пакета от антикризисни мерки, който бе приет вчера от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и правителството.

"Беше хубаво тези мерки да са предприети още през есента на 2008 г., когато кризата започна. Тогава те щяха да имат по-силен ефект", заяви още в началото на изказването си министър Дянков.

След това той обяви "една добра новина": по данни на Агенцията по заетостта, безработицата през март е спаднала с около 4400 души (10.14%). Това е първият месечен спад от декември 2008 г."

Тези данни са още един сигнал, че икономиката се съживява. Но трябва да се помогне още на заетостта, бизнеса и на домакинствата, отбеляза Симеон Дянков.

Пред народните представители той описа по-важните между 60-те мерки в п акета. Те са описани в няколко раздела:

За заетостта:

1. Предоставяне на 10 млн. лв. допълнителни средства за субсидирана заетост към Националния план по заетостта - програмата за временна заетост.

2. Комплекс от мерки по ОП „Човешки ресурси" и републиканския бюджет за запазване на заетостта в предприятия със затруднени пазари. Този комплекс включва специфичен отпуск по икономически причини и гарантиране правата на освободените работници на база брутното възнаграждение по трудов договор.

3. Ограничаване на достъпа до пазара на труда на работниците от трети страни.

За домакинствата:

1. Временно ограничаване на нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес.

2. Оптимизиране на разпределението между операторите на ваучери за храна чрез премахване на квотите.

3. Премахване на тавана на обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г.

4. Допълнителни бюджетни средства за финансиране на разкритите обществени трапезарии.

За бизнеса:

1. Изплащане до края на първото полугодие от държавата на дължимите суми по изпълнени обществени поръчки, при спазване на всички нормативни уредби. Това става чрез Българската банка за развитие (ББР).

2. Създаване на публични регистри за дължимите средства по обществени поръчки, ДДС, акцизи и европейски проекти.

3. Ускорена продажба на предписани емисионни единици до 50 млн. тона, за инвестиции в зелени проекти.

4. Облекчаване на визовия режим за гражданите на Русия и Украйна, съобразно най-либералните европейски практики.

За фиска:

1. Приватизация на миноритарните остатъчни дялове чрез Българската Фондова Борса.

2. Ограничаване на текущите разходи на администрацията с 10 %. Това ще доведе до спестяване от 450 млн.лева.

Сред другите мерки, които са по-дългосрочни, Симеон Дянков посочи обстоен анализ на реформите в здравната и пенсионната системи. Този анализ ще бъде представен на НСТС до 31 май.

Вицепремиерът подчерта, че формулираните сега мерки са своевременни и ще имат желания резултат.

"Общо допълнителните приходи и намалените разходи в администрацията са за 1.6 млрд. лв. Това е ресурсът, който е нужен за да спазим бюджет 2010 г.

Беше хубаво тези мерки да са предприети още през есента на 2008 г., когато кризата започна. Тогава те щяха да имат по-силен ефект. Кабинетът Станишев обаче избра да си скрие главата под юргана и да не предприеме нищо.

Мерките, които ние предприехме през август 2009 г. и в Бюджет 2010 г., вече помагат за по-бързото излизане от кризата", заяви Дянков.

Но той допълни, че са необходими и допълнителни мерки, предвид постоянно излизащите данни за извънбюджетни харчове на кабинета Станишев.

Такива са например наскоро разкритите анекси по 150 договора. Това влошава бюджетните прогнози и прави необходими новите мерки.

Вицепремиерът отговори с "Да" и на въпроса дали новите мерки, на фона на задълбочаващите се бюджетни проблеми са причина за оптимизъм.

"С всяко ново предизвикателство - а анексите по тези 150 договора са такива - аз ставам по-голям оптимист за бъдещето на България. Защо?

Защото тези разкрития показват за пореден път, че предишното правителство е управлявало с цел личен интерес, не в името на хората.

Кабинетът Борисов работи за хората, за всички българи. България има всички възможности да стане богата държава, когато се управлява за обществения интерес.

Все по-уверен съм, че на Бойко Борисов и целия ни екип, се е паднала тежката задача, да направим България модерна европейска държава", завърши Симеон Дянков.

Депутатите от левицата настояваха да има и дискусия по мерките, представени от вицепремиера, защото било безсмислено само информативното представяне на тези мерки пред парламента.

Иван Костов от "Синята коалиция" предложи след изложението на министър Дянков да се даде възможност за изявление на парламентарните групи в рамките на 10 минути, както е по правилник.

Цецка Цачева допълни предложението с това след изявленията на групите министър Дянков да отговори на поставените въпроси.

Парламентът обаче не прие тези предложения.

Тъй като, кой знае защо, този епизод от парламентарното заседание съвпадна - за пореден път - с извънредна пресконференция на президента Георги Първанов, в пленарната зала отново имаше спор кое събитие да бъде предавано на живо от БНТ и БНР. В крайна сметка пряко бяха предавани и двете събития.

Веднага след изложението на Симеон Дянков бившият финансов министър Пламен Орешарски заяви пред журналисти в Народното събрание, че от антикризисните мерки на правителството в бюджета ще влязат най-много 400-500 млн. лв.

Според Орешарски, който сега е депутат от БСП, отсега е време да се мисли за третия кръг от антикризисни мерки.

Драгомир Стойнев, друг депутатът от левицата, каза, че е хубаво да се вдига субсидията за Министерството на труда и социалната политика със 142 млна. лв, но са необходими 350 млн, за да могат да бъдат изпълнени всички социални плащания.

Стойнев добави, че държавните служители ще бъдат ощетени с 450 млн. лв от тази криза.

Говорителят на Висшия съвет на БСП Корнелия Нинова нарече представеното от министър Дянков "нещо като антикризисен план на правителството". Той е закъснял и няма да постигне ефекта, който се цели с него.

Страхът на кабинета от реформа е много по-голям от страха от кризата - такава е оценката на "Синята коалиция" на плана на правителството за излизане от кризата, която обяви пред журналисти от съпредседателят Иван Костов.

Другият съпредседател на "Синята коалиция" - Мартин Димитров, добави, че в плана на кабинета е трябвало да има мерки за икономии на разходи през реформа. Според него "дупката" в бюджета няма да може да бъде "закърпена", защото не се прави истинско орязване на разходите.

И Костов, и Димитров признаха, че една трета от предлаганите мерки са добри. Основното им възражение е срещу опита да се преодолее кризата чрез увеличаване на приходите, обясни лидерът на ДСБ. По думите му, е крайно рисково намерението да се намерят липсващите средства, за да се продължи да се харчи по начина, по който е зададено в бюджетната програма.

Според Мартин Димитров кабинетът не се готви за актуализация на бюджета през юни, без което не може. Разумният вариант, по думите му, е тя отсега да бъде подготвена. Съпредседателят на "Синята коалиция" добави, че е невъзможно сумите по анексите, подписвани от Станишев, да не бъдат издължени. Важно било да има ясен график за това до 2011 година.

От "Синята коалиция" заявиха, че няма да заемат примиренческа позиция по всяка една от тези мерки. "Когато те влязат в Народното събрание, ние ще се опитваме да коригираме позициите на правителството и ще бъдем гарант, че то ще се върне към курса на реформата", заяви Иван Костов.