Единият вариант е да бъдат удържани целите заплати на отсъстващите трайно без извинителна причина. В момента избраниците получават 1/3 от основните си заплати дори и да не отидат на работа нито веднъж в месеца.
Решението за по-строги санкции може да влезе в пленарната зала след лятната ваканция
на Народното събрание. Мярката би ударила избраниците от ГЕРБ, които от месец не ходят на работа.
Идеята парламентът да не плаща нито един лев на депутати, които не идват на работа през месеца, била лансирана от заместник-председателя на Народното събрание Христо Бисеров (ДПС).
В момента при три поредни отсъствия, или общо 5 в месеца, народните представители си докарват по 732 лева на месец (б.а. - 1/3 от основната депутатска заплата, която е 2196 лева). Тези доходи са малко по-ниски от средната работна заплата за страната, която по последни данни на Националния статистически институт (НСИ) е 778 лева.
Засега в левицата нямат единна позиция по въпроса колко строги да са санкциите за нарочно отсъстващи от работа депутати. Според някои социалисти има логика заплатите на тези, които не участват в заседанията, да бъдат удържани, тъй като избирателите са ги пратили в парламента, за да пишат закони.
Червеният депутат Георги Кадиев предлагаше партиите, които бойкотират работата на Народното събрание, да не получават държавна субсидия за времето, в което нейните избраници отсъстват. Мнозинството от БСП и ДПС обаче не подкрепи идеята му.
Мярката веднага щеше да удари ГЕРБ, чието държавно финансиране е най-голямо - 12,9 млн. лева годишно. Субсидията им можеше да бъде намалена с 1 млн. лева, откакто хората на Бойко Борисов бойкотират работата в Народното събрание.
Източник: "Дарикнюз"
Последвайте ни
