Депутати от различни парламентарни групи отбелязаха, че е необходимо да се помисли за обучение на населението за действие при аварийни ситуации.
Това стана по време на изслушването на вицепремиера Меглена Кунева и министрите Теменужка Петкова, Ивелина Василева и Лиляна Павлова във връзка със ситуацията в страната след обилните снеговалежи.
Зам.-председателят на ПГ на "АБВ" Михо Михов заяви, че според Конституцията отдавна е трябвало да бъде приет Закон за обучение на населението за действия в аварийна ситуация.
Такъв закон дължим на населението, отбеляза той и изрази надежда в Комисията по отбрана да започне да работа по него.
"И по екрана, и министрите видяха, че населението масово не се включва да помага и на военните, и на онези, които са дошли, за да ги извадят от преспите"
коментира депутатът.
По отношение на справянето със снежното бедствие от последната седмица Михов заяви, че отговорните министри са се справили. Според него обаче не е имало реална информация в хода на кризата. Министърът на транспорта трябва да направи анализ за стационарната опорна свързочна мрежа, дублирането ѝ от военните свръзки, релейните станции и мобилните оператори, заяви Михов.
Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт също отбеляза, че е необходимо населението да бъде обучено за действия при кризи. Според него трябва да се въведат часове за това в училище, за да бъдат подготвени децата.
Байрактаров заяви, че дори и без сняг в голямата част от населените места в Родопите не може да се стигне по простата причина, че там няма пътища.
Държавата няма изградена система за контрол на разходите на ЕРП-ата и народът трябва да плаща за нещо, което изобщо не е извършено като разходи,
каза депутатът. Той призова министърът на енергетиката да направи ревизия в тази посока. Според него е крайно време регионалната политика да е насочена към места като Родопите и да се работи за развиване на туризма там. Но това, според него, не може да стане без изградена инфраструктура.
Според депутата от "БСП лява България" Дора Янкова изслушването на министрите в парламента е дало възможност гражданите да получат информация, защото такава не е имало в хода на кризата. По думите ѝ в 407 населени места все още няма ток.
Тя се обърна към министъра на енергетиката с призив да стане още по-добър стопанин на електропреносната мрежа. Като проблем тя отбеляза липсата на система за оповестяване. "Не дай Боже да има по-голям проблем, тогава какво – ще извадим тъпаните ли", попита тя. Дора Янкова заяви, че трябва да се подготви такава система, за да има връзка с всяко населено място, а не да се разчита само на мобилните оператори.
От ДПС не сме и няма как да сме доволни от това, което чухме и видяхме днес,
заяви депутатът от Движението Мустафа Карадайъ. Ние, родопчаните, не получихме отговор на въпросите – кога ще има път, хляб и лекарства, кога ще има ток в онези стотици населени места, в които хората и сега бедстват, каза той.
Разбрахме, че министрите се били загрижили, но това не е достатъчно, отбеляза депутатът. Според него са нужни реални и ефективни действия в такива ситуации. Бедстващите хора и местната власт искат да разберат какво прави държавата в такива ситуации и какво да очакват при бъдещи такива, защото този сняг скоро ще се стопи, заяви Карадайъ.
Оценяваме усилието на правителството, заяви депутатът от Реформаторския блок Борислав Великов. Той препоръча картата на уязвимите от наводнения райони да бъде направена по-скоро. Местните власти биха могли да са малко по-активни в случаи като тези в последната седмица, отбеляза Великов.
БДЦ настоява за бърза оценка на щетите и адекватно поведение от страна на държавата,
заяви депутатът от групата Борислав Иглев. Той попита кой и как ще бъде наказан за това, че няколко дни цяла Южна България е била блокирана и стотици населени места са останали без ток. Според Иглев координацията между отделните звена не е била добра при тази криза.
Снегът не е новост, не очакваме да се справите с всяка паднала снежинка, но когато има бедствие, очакваме да не се стига до човешки жертви и големи загуби, заяви депутатът от "Атака" Николай Александров.
Според него трябва да се увеличат средствата за превенция, защото един лев, вложен в превенция, спестява 6 лева за справяне с последствия. Ако органите действително си вършиха работата, щяхме ли да стигнем до остаряла електропреносна мрежа, която не може да издържи, попита депутатът.
По думите му важен е въпросът с мониторинга на водните обекти. Бедствията се превръщат в катаклизми, когато държавата не се е справила навреме, отбеляза Александров и призова: "Дайте да си вършим работата овреме".
криза, която тихо расте" />
