Работниците, които не са успели да стигнат до работните си места, имат право на обезщетение в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение
за времето, през което са били възпрепятствани да работят, но не по-малко от 75% от минималната работна заплата за страната, напомнят от пресцентъра на Главна инспекция по труда.
Усложнената обстановка в страната попречи на някои работници и служители да достигнат до работните си места и създаде затруднения на предприятия да развиват нормална дейност, отбелязват от ГИТ.
От ГИТ напомнят, че в случай на бедствие Кодексът на труда регламентира някои права както за работещите, така и за работодателите.
Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, му се заплаща пълният размер на брутното трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща от работодателя. Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган.
При престой за повече от 5 дни на предприятието пък работодателят може да предостави платен годишен отпуск на работниците и служителите си без тяхно писмено искане или съгласие.
Това е едно от трите изключения на общото правило, че платеният отпуск се предоставя само след искане на работещите и бизнесът може да се възползва от него при нарушена производствена дейност заради бедствие, допълват от ГИТ.
Предотвратяването, овладяването и преодоляването на последиците от бедствия са сред малкото случаи, в които според Кодекса на труда се допуска полагането на извънреден труд по изключение. Той обаче се заплаща по общия ред за полагане на извънреден труд – работодателят трябва да плати повече за извънредните часове.
Ако до преодоляването на последиците от бедствия и аварии се наложи да се ползва неплатен отпуск, ИА ГИТ припомня, че независимо от причината за ползването му, до 30 дни от него в една календарна година се зачита за осигурителен стаж, допълват от трудовата инспекция.
Добави ни в предпочитани източници в Google
