За България си отива една добра година в политически план, защото някои процеси стигнаха до логическия си завършек, каза политологът Евгений Дайнов в интервю за Vesti.bg.
Според него засега кабинетът не прави действителни реформи, но прави заявки за такива и големият въпрос за 2012 г. е ще успеят ли управляващите да преодолеят своята колеблива природа.
Дайнов смята, че Синята коалиция е изчезнала, а за в бъдеще Георги Първанов "ще мъждука" някъде в БСП и все по-малко хора ще му обръщат внимание.
Освен Меглена Кунева, няколко други хора се опитват за измислят кой ще наследи сините партии, и това ще стане бързо, ако се измисли добре, каза Дайнов.
Следва пълният текст на интервюто на Севделина Николова:
- Г-н Дайнов, завършва една година с много избори, която евентуално може да роди и различни изводи. Добра ли беше тя за България от гледище на политолога?
- Ще кажа нещо странно: За България в политическо отношение годината беше добра. Защото някои процеси стигнаха до логическия си завършек, например изчезването де факто на Синята коалиция от голямата политика. Това отдавна трябваше да се случи, защото от там нищо полезно не излиза последните години. Добре е, че там нещата приключиха, за да могат хората да се преориентират и да търсят нещо по-свежо и по-ново.
Добре беше, че на този фон се появи Меглена Кунева, две трети от гласовете за която бяха от хора, които са гласували в синьо, т.е. намира се някакво реално "отпушване" на ситуацията.
Добре беше в някаква степен, че ГЕРБ спечели местните и президентските избори, защото това им развързва ръцете поне да се опитат да започнат да правят дълго отлагани реформи. Дали ще го направят е друг въпрос, защото ГЕРБ по природа са боязливи хора, но поне знаят, че имат подкрепата да направят това, което трябва да се направи.
Добре беше, че ДПС избегна да прави обичайните неща, които прави по време на избори и да настройва хората по етнически признак един срещу друг. Добро беше и това, че БСП не изгубиха катастрофално изборите, защото трябва да има все пак опозиция, която да диша във врата на управляващите, общо взето независимо каква е тя.
Добре беше, че българското общество си взе имунизацията срещу популизма и крайната десница и накрая изплю и "Атака" и РЗС, които вече нямат бъдеще, а българското общество излиза като след имунизация - стабилизирано от склонност да се поддава на популисти и крайни националисти.
- А високият рейтинг на Бойко Борисов не се ли дължи и на популизъм? Или е в резултат на реформи?
- Действителни реформи засега нямаме, а само заявки за такива - нещо се прави например в транспорта. Бойко Борисов беше объркал две неща - да говори на народа по народному и популизма. Допреди изборите той смяташе, че щом може да говори на народа, трябва да дава на народа това, което той иска, което си е чист популизъм.
Едва сега след изборите, когато видя колко трудно може да печели симпатии, след като вече няма пари за раздване, започва да разделя двете неща. Запазва си способността да говори на народа по народному, но разбра, че една държава не може да се управлява с толкова много нереформирани сектори и че истинската задача на премиера е да стегне държавата така, че нейните системи да работят за благото на народа, а не да раздава пари на калпак.
Управляващите имат време да направят реформите, които са зарязани. Необходимо е да ги направят, защото иначе до парламентарните избори може да няма пенсии и влакове. В техен интерес е да направят реформите и те много добре го знаят. Дали ще преодолеят своята колеблива природа е големият въпрос за 2012 г.
- Отпаднаха ли според вас опасенията, че управлението на Борисов ще бъде управление на твърдата ръка?
- За твърда ръка се говори откакто има свободни медии - от началото на 1990 г. Аз лично никога не съм намирал потвърждение на това. Българската нация не е нация, която търси силната ръка и никога не е била. Силна ръка е била налагана веднъж и то от Москва - по време на комунистическия режим. Българите никога не са търсили силна ръка и затова, когато имат възможност да избират, те никога не хукват по акъла на фашистите, комунистите и всякакви такива. Когато има комунисти, те са наложени от Москва с голямата тояга. Фашистите не са виреели особено тук. И това го има описано в донесения на английски посланици, които бяха издадени от Би Би Си отдавна. Английските посланици пишат един след друг, че единственият начин в България да се възцари някой диктатор е да бъде наложен с непреодолима сила отвън, защото българите по своя характер не са хора, които търсят силна ръка.
- Трябва ли в такъв случай да се опасяваме, че парламентът, правителството и президентството отидоха в една партия?
- Случвало се е неведнъж и не мисля, че е лошо, защото по начина, по който е конструирана властта в България, всеки път, когато се съберат всички власти в едни партийни ръце, се създават напрежения между президента и министър-председателя. Затова е заложено това разделение и не виждам особено голям проблем.
- Ще успее ли Плевнелиев да се автономизира от Бойко Борисов?
- Това ще стане, дори и те да не искат. Защото самото устройство на тези две институции на властта е така направено, че те неминуемо да увеличават дистанцията помежду си и да навлизат поне в спорове, ако не в конфликти.
- Споменахте разпада на Синята коалиция - кой е носител на дясното у нас сега?
- Не е ясно в момента. Много хора, не само Меглена Кунева, се опитват да измислят какво да наследи сините партии. Няколко различни хора мислят различни изходи за десницата. Това ще стане бързо, ако се измисли правилно. През 2012 г. предстои да видим.
- Не останаха ли шансове за политици от рода на Иван Костов, за някои от "старите десни"?
- Ако Синята коалиция остане, тя има шансове да влезе в парламента с примерно 15-ина депутати и да държи някакви баланси, така че не е отмряла напълно. Но не забравяйте, че когато повечето хора в България не се определеяха за дясно мислещи, СДС събираше по 2,5-3 млн. гласа. Сега, когато повечето хора в активна възраст определят себе си за стоящи в център-дясно, не може техният предсавител да е политикът с 15 човека в парламента. Има място за Костов и по-сериозните хора, техният опит трябва да бъде оценен, разбира се. За Мартин Димитров - едва ли.
- Със сигурност това е тема за по-дълъг разговор, но коя е основната грешка на десните през последните 20 години, която ги доведе до това състояние?
- Грешките са легиони, но когато има прекалено много причини, обикновено под изобилието от тях се крие една основна и тя е философска. В този случай тази причина, която доведе и СДС до разпад, е следната: Някъде през 2000 г. сините забравиха за какво се борят, забравиха, че се борят за свобода, те престанаха да разбират свободата. Свободните хора им обърнаха гръб, защото вече не ги припознаваха и не се чувстваха комфортно с тях и от там последва всичко.
- А застрашена ли е свободата сега?
- Застрашена е индиректно, защото сегашното управление допуска монополизация не само на икономиката, но и на медиите. От това, че не действа като гарант за справедлива пазарна среда, от слабостта му, произтичат заплахи за свободата, а не поради прекалената му сила и намеса.
- Не и поради поведенчески или характерови особености на премиера например?
- Не. Прекалено слабо пипат. Защото държавата трябва да е силна в едно - да поддържа условията за справедлива надпревара между хората, техните фирми и медии. Но точно тук държавата е прекалено слаба.
- А кой според вас ще поеме този така характерен електорат на "Атака" и РЗС?
- Изключително добър въпрос, но според мен последователите им просто няма да отидат да гласуват. Те, особено "Атака", ще останат с някакви твърди 1-2%. Това са хора, които не успяха да заразят останалите със своето безумие и със своите демони.
- Смятате ли че след 20-те години преход у нас можем да говорим за професионални политици и да разчитаме на тях?
- Има няколко добри професионални политици и няколко, които добре се справят с ролята на бивши политици, защото има и такава категория - Тони Блеър например в момента е бивш политик. От тази гледна точка Петър Стоянов е изключително добър пример за това, как в България вече има добри бивши политици. Той се занимава с това, с което се занимават бившите големи президенти и премиери - фондации, лекции, международни стратегии. Желю Желев също в някаква степен, но Петър Стоянов се справя по-добре.
- Желев също имаше нелоши иницативи като Балканския политически клуб.
- Той е малко от породата на Вацлав Хавел - те са интелектуалци и като че не успяха да станат професионални политици, макар че имаха огромно историческо значение. Изключително известният английски историк Робърт Конкуест (Robert Conquest) поставя Желев и Хавел един до друг. Желев си свърши работата като историческа фигура, като интелектуалец револючионер.
Професионални действащи политици също имаме. Те и двамата ще ми се обидят като ги спомена заедно, но това са Иван Костов и Ахмед Доган.
- Скоро ще имаме още един бивш президент - Георги Първанов. Какво е добре за него и какво за нас да наследи Росен Плевнелиев от предшественика си?
- За нас би било добре да се окаже, че той няма повече ресурси, с които да обслужва руските интереси на наша територия, защото Първанов беше представител на Русия, той не действаше като български политик. За нас би било най-добре този човек да го няма и това най-вероятно ще се случи, защото той няма никакъв организационен опит.
- Първанов не стоеше зле начело на левицата, консолидира я в нелек момент.
- Тази партия обаче е градена от много хора от различни поколения. Но хората там имат нула организационен капацитет да градят нещо на гола поляна. Затова никакво АБВ на Първанов не се получи и никаква Алтернатива на Татяна Дончева.
- А планът "Б" - Първанов вътре в БСП?
- Ще мъждука някъда в БСП и току ще казва някакви неща, на които все по-малко хора ще обръщат внимание, защото Станишев си хвана партията стабилно - не се оказа някакво момченце, просто сложено начело.
- За това говори и изборът му начело на Партията на европейските социалисти.
- Оттук нататък поне за няколко години Станишев ще е недосегаем в БСП. Той мина много важен тест - издържа на всички напъни да бъде свален след 2009 г. Повечето български политици в такава ситуация подават оставки, но той издържа. Премина през трудното лято, в което му искаха оставка, подреди си партията, сега стана и шеф на ПЕС.
- Как оценявате състоянието на гражданския сектор у нас след повече от 20 години демокрация?
- Ако се сещате, през втората половина на 80-те години на миналия век всичко започна точно с дружества за защита на правата на човека и за защита на природата - клубовете за гласност и преустройство и "Екогласност". Очевидно по традиция и сега гражданското общество го тегли към същото - към права и към природа, така че те ще си останат. Освен това не забравяйте, че има и партия "Зелените", на която съм един от основателите, която вече събира цялата тази гражданска енергия и й дава някакъв политически фокус. Проедстои влизане в парламента на чисто зелени депутати.
Виждате в момента, в който Кунева каза, че ще бъде президент на гражданите, каква подкрепа получи, каква голяма енергия се изля в нейна посока. Така че такива хора ще влизат и в парламента вече.
