Евгений Дайнов: Развитието ни е жабообразно

Преди няколко седмици политологът Евгений Дайнов представи новата си книга, озаглавена "Моделът Станишев". Путинизацията на България".

Сп. "Домът" (Ask4Home.net) разговаря с него за политиката, архитектурата, миналото и бъдещето.

- Наскоро представи последната си книга "Моделът "Станишев", където говориш за путинизацията на България. В какво се изразява най-вече тя?

- Опит България да бъде превърната от демократична европейска страна в авторитарна азиатска такава. На власт да бъде олигархична група, представляваща политици и бандити, в общо-взето еднаква пропорция и да бъде подчинена на интересите на Русия. Това беше цялото усилие на Първанов, а след това и на Станишев.

- Каква е оценката ти за кабинета "Борисов"?

- Първите четири месеца бяха блестящо начало, през последните два очевидно е настъпила някаква паника, която е неразбираема за мен. Ако не се стегнат и не си върнат онази решителност и яснота на мисленето, с която започнаха, ги чака кратък и печален политически живот.

- Минаха над 20 години от началото на т.н. "преход" и създаването на СДС. Каква е твоята оценка?

- Страната предимно тъпче на едно място. Скача напред с по един скок, после с един скок назад. Като една жаба сме. Нашето развитие, за разлика от това на чехи, поляци и подобни, е жабообразно. Скачаме насам-натам, поне половината пъти в неправилна посока. Което пак е добре, защото има такива, които скачат насам-натам, но никога не нацелват правилната посока.

- Вярват ли хората, че все още съществува полубог-получовек, който ще слезе отнякъде и ще ги оправи?

- Мисля, че това вече го няма, но носталгията си остава. Мотивите, с които хората гласуваха за Бойко Борисов, не бяха "ти си бог, ела да ни оправиш", а "ти си единственият човек, който може да спре "Станишевци". Това е рационално решение и мисля, че оттук нататък богове и спасители няма да се появяват на хоризонта.

- Коментирай градската среда - застрояването на центъра, кучетата, метрото, дупките, унищожаването на градинките, ромските гета...

- Драмата на София е, че всички градоустройствени планове са се провалили по ред причини, освен този за периода 1903-1914 г., който е приложен донякъде, т.е. София се е развила без идея до днес.

Всичко, което е в София в момента, е разчетено да обслужва нуждите на не повече от 900 хил. души. А от социологическите изследвания знаем, че в София всеки понеделник има 2,8 млн. души, след което започват да спадат, като "дъното" е през уикенда - 1,9 млн. души. Нормално е след като градът е планиран за по-малко души, нищо да не работи. Разчетът е за 200 хил. автомобила, а те са 1 млн. Няма как да работи този град.

- Как би коментирал управлението на настоящия кмет Йорданка Фандъкова?

- Безпомощно. Доста от нещата, които са написани в плановете за развитие на София, не фигурират в бюджета. Няма никаква връзка между позитивните идеи и всекидневните действия, описани в бюджета. В него няма и намек.

- Най-големите проблеми на столицата ни?

- Критичният минимум, който трябва да покрива една общинска управа, са трите "P" - pipes, pavements, policing (тръбите, улиците и тротоарите и сигурността). Отсега градът трябва да се разконцентрира на шест зони и да се прокарат пътищата, които да ги обслужват.

- Коя част на София се очертава да се развие като най-модерна в бъдеще?

- Идеята е София да има ясен център, от който да излизат зелени клинове. Самият център да бъде опасан от зелен пояс. Очаквам да видя какво ще се случи със случая около Богровите и Кремиковци. Ако и там "нацвъкат" сгради, без да спазят логиката на устройствения план, то в тоя град няма смисъл да се живее. Аз продължавам да не виждам смисъл да се живее в него, тук съм насила, тук ми е работата.

- Най-добре уредената столица, която си посещавал? Кой е предпочитаният от теб град за живот?

- Любляна, но тя е достатъчно малка, за да бъде подредена. От по-големите предпочитам Париж и Портланд.

- Имаме ли нужда от небостъргачи в столицата или това е поредният привнесен модел?

- Небостъргачи се строят там, където няма земя, какъвто е случаят с Манхатън. Или когато имаш много пари, но искаш да имитираш Ню Йорк, както правят в Тексас. Ние имаме много малко хора и много земя. Не виждам нито една от тези логики да е приложима в София. Офис пространствата в София са толкова големи, че няма кой да ги насели.

- Направи паралел между това как изгледа София сега и по времето на социализма!

- Удвои се населението, напълни се с коли, презастрои се незаконно. Но все пак строеното от средата на 90-те "спасява" София откъм визия. По време на социализма панически, без план и идея, започнаха да се строят бетонните комплекси. Това стана, защото опитите на властта да "озапти" стремежите на хората да дойдат в столицата въпреки гражданството не дадоха резултат. Най-грозните неща се построиха между 1970 и 1988 г. Пълно обезобразяване на лицето на София - все едно го заляха с киселина.

- Има ли Столичната община визия за това как да овладее града и той да заприлича на европейска столица?

- Общият устройствен план е много добър, прогресивен и съвременен и е в историческата канава на София. Друг е въпросът, че очевидно никой не смята да прави нищо по него.

- Какво е отношението ти към дизайна и архитектурата?

- В един от своите бивши животи, с големия брат на Сергей Станишев, Георгий, бях редактор на едно архитектурно списание, което се издаваше от САБ. Годината беше 1986-87, казваше се "Архитектура и общество". Това е една от най-интересните работи, които съм вършил. Тогава много навлязох и в архитектурата, и в интериорния дизайн.

Архитектурата изразява схващанията на епохата за човека и вътрешната душевност на архитекта. Спомням си репликата на сина ми, когато бяхме на една командировка в някакъв забутан град в България. Той попита: "Защо е толкова грозно всичко, което е построено в този град?". Отговорът на един от колегите ми тогава беше: "Защото човекът, който ги е строил, е имал грозна душа". В архитектурата не можеш да излъжеш - каквото ти е в душата, това и вадиш.

- Намираш ли за интересни идеите и работата на дизайнерите и архитектите от България, с които си успял да се запознаеш?

- Добре е, че се преодоля мутренският барок. Сега се появи нещо като късен модернизъм и ранен постмодернизъм, което при всички положения е по-добре. Сегашната архитектура, дори и в най-лошия си вариант, е на светлинни години по-добра от идиотщините, с които ни заливаше социализмът.

Много мастити архитекти днес се изказват: "Ау, какви простотии се строят сега, навремето какво строяхме". Навремето строяхте грозни неща, защото имахте грозни души и служехте на грозен режим. Всяко нещо, което е построено след 1995 г., е много по-красиво, икономично и функционално, отколкото соцглупостите.

- Най-добрата сграда, завещана от времето на Живков?

- Няма нито една. Всичко е нетрайно и се разпада, всичко е отвратително по замисъл и изпълнение. Това особено важи за масовите къщи. През 60-те тези в селата, които се видяха с пари, си бутнаха къщите от XIX век и си построиха Тодорживковски къщи. Бедните села като това, в което живея, ги запазиха. Те не само са по-красиви от строените по Тошово време, но са и по трайни. Моята къща ще я бъде още 300 години, техните вече се разпадат.

- Твоето предложение за трансформация на соцпаметниците и сгради?

- Това трябва да става от комисии, където да има най-различни хора, включително и редови граждани. Навремето бях в една такава комисия, когато се мъдруваше какво да се прави с Мавзолея на Георги Димитров.

Ако самата сграда е добре построена и има някакъв намек за стил, е добре да бъде "опитомена", да й бъде махнат знака "комунистически тероризъм" и да се сложи "част от града, дружелюбна за гражданите". Имаше много конструктивни идеи за Мавзолея, моята беше да бъде кабаре. Не се прие нито една от тях и накрая го взривиха, само че лошо.

Трябва да се направи национална културна програма, да има централна комисия и комисии по места, а не да се решават случаите парче по парче. Трябва да се махнат някои от тези неща, защото са възмутителни, "стържат" и ни напомнят за някакво унижение. Паметникът с шмайзера (Паметникът на Съветската Армия, б.р.), задължително трябва да бъде махнат от София. Има смешно-наивни паметници на Ленин, Брежнев и Тодор Живков, които трябва да се запазят.

- Много от бившите страни от соцблока направиха музеи на социализма. Има ли България нужда от такъв?

- Всичко, което се реши, че е добре да се запази, да му бъде отделено място в специален парк в края на София. Да си има парк на тоталитаризма. Да се водят туристически групи и деца, но да бъде подредено така, че да разказва историята на тоталитаризма.

- Какви са разбиранията ти за модерен дом?

- Моето разбиране е, че домът трябва да бъде точно огледало на своя собственик. Ако при собственика живее повече от един човек, той трябва да има повече от един дом. Аз имам апартамент в Западен парк в София, който отразява моята фасцинация с Азия - вътре всичко е азиатско, няма столове, всичко е разположено на пода и се сяда на възглавници. Имам и дом в село Миндя, който изразява моята национално-историческа същност, вътре всичко е българско и селско.

- Използваш ли интериорни дизайнери при промени в дома си или разчитате на собствен вкус?

- Всичко е на собствен вкус. Аз като реша, че искам да се чувствам все едно се намирам в Туркменистан и че селската ми къща ще бъде все едно се намирам в българско село от XIX век, то нещата сами се подреждат.

- Ценител ли си на скъпия и марков дизайн и мебели?

- В градския апартамент мебели почти няма, защото се живее на пода. В селската ми къща повечето мебели са от началото на XX век. Това, което ми липсва или се чупи, аз го поръчвам, за да бъде направено същото. Поръчвам само авторски неща. Дори огърлиците, които нося на врата си, са ръчна изработка, същото е и при мебелите. Имам човек, който прави точно това, което аз искам от него.

- Работиш ли по нов музикален албум?

- Вече имаме две записани парчета от втория албум. С тях участваме в конкурс, който организира "Хоризонт" - "Българска песен на пролетта".

- Къде ще бъде следващият рокфестивал, където ще участват "Магистри"?

- Скоро закриваме клубния сезон. Ще има втори "Миндя Рок Фест" някъде в края на август.

- Какви са основните препратки, които правите в дебютния Pay The Boatman?

- Цялата ни музика, повечето композирана и измислена от мен, е с някаква препратка. Pay The Boatman е препратка към по-мистичните групи като "Рейнбоу", където се говори алегорично за битието, небитието и прехода от едно състояние в друго. Аз съм голям привърженик на реките. Реката за мен е Вселената.

Коренна разлика има между писането на книги и на парчета. В парчетата не правя никакви компромиси, а изразявам това, което чувствам. При писането на книги си представям читателя и какво искам той да направи като прочете тази книга или да спре да прави. Надявам се да приобщим хората към рокендрола, защото той е най-краткият и приятен път към свободата и най-приятният начин да я изживееш.

- Казваш, че "няма в света случай някой да е умрял от марихуана, а всеки ден в България се умира от мастика". Защо българинът пие толкова много?

- О, не знам. Но знам кога българинът започна да се пропива - в края на 70-те. Аз не знам защо тогава стана, но ако гледаме на какъв етап е било тогава българското общество, имам подозрения. Някъде там, през 1980 г., окончателно се разбра, че социализмът няма да доведе до нищо красиво, до нищо добро, че няма алтернатива и няма никакъв смисъл да се напъваш да правиш каквото и да било.

И тогава хората взеха да се пропиват. Но че се пропиват оттогава до днес е факт - очевидно веднъж почнеш ли, не може да спреш. По-добре всички да пушат марихуана, отколкото да се наливат от сутрин до вечер, и то с отровни домашни ракии, те са убийци.

- Би могъл да използваш известността си, за да...

- Когато се налага да я използвам, е за добри дела, да убеждавам хората да не бъдат лоши. Но гледам да не я използвам. Никога не съм очаквал, че ще стана известен и не размахвам известността си като оръжие.

Още по темата в Ask4Home.net