Тя участва в дискусия на тема "ЕС през датското председателство и къде е България", организирана от Паневропейски съюз - България, институт "Отворено общество" и Атлантическият клуб в България.
Министър Ковачева каза, че новият
Законопроект за конфискация на незаконно придобитото имущество
ще бъде внесен в парламента към края на януари.
"В новия законопроект няма отстъпление от темата, че конфискацията трябва да бъде направена от граждански съд. Т.е. говорим за гражданска конфискация, и не може да има отстъпление от факта, че конфискацията следва да не се базира на влязла в сила присъда, т. нар. пon conviction based принцип, изискван и от Европейската комисия. Той е абсолютно приет и ще бъде следван", заяви Диана Ковачева.
Министърът се надява законопроектът да бъде приет. "Това не е просто един закон, това е закон, който е мярка срещу организираната престъпност, закон, който има много важна роля срещу организираната престъпност в България, но и в общоевропейски контекст, защото посоката на всички държави - членки е към приемането на конкретни мерки за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност", обясни Диана Ковачева.
Ковачева заяви, че следващите шест месеца са особено важни в условията на икономическа и финансова криза и защото в края на тези шест месеца предстои важен доклад на ЕК за първите пет години от присъединяването на България към ЕС.
Тя очаква обективен доклад от Комисията. Ковачева изтъкна, че мерките за борба с организираната престъпност в България вече се изпълняват и даде за пример новия законопроект за изземване на имуществото, придобито от престъпна дейност и новия Наказателен кодекс.
Диана Ковачева изтъкна и важното значение на процеса на специализация на съдилищата за подобряването на ефективността на борбата с престъпността. Министър Ковачева каза още, че е важно всяка институция да поеме своята отговорност при осъществяването на съдебната реформа.
Във връзка с Шенгенското пространство министър Ковачева изрази надежда, че в резултат на ефективното сътрудничество между правителствата в София и Букурещ и останалите държави - членки на ЕС ще бъде намерено решение през първата половина на тази година.
Посланикът на Дания в София Коре Янсон заяви, че Дания ще работи за приемането на България и Румъния в Шенген, доколкото това е възможно, но подчерта, че важно значение ще има докладът на ЕК през юли. "В международната дипломация няма място за емоции, всичко зависи от изпълнението на заложените в договорите критерии", допълни той.
Янсон очерта
приоритетите на датското председателство на ЕС,
като изтъкна най-вече усилията за преодоляване на най-тежката икономическа криза в Европа от Втората световна война насам. Дания ще се опита да предотврати разделението между 17-те държави - членки на Евросъюза, които са част от еврозоната, и 10-те останали страни от ЕС, които са извън зоната на еврото, тъй като подобно разделение според него ще породи сериозни последици на финансовите пазари.
Цел на датското председателство ще бъде не само затягането на бюджетната дисциплина, но и генерирането на икономически растеж, което е от изключително важно значение за преодоляване на настоящата криза.
Освен това датското председателство ще се опита да гарантира прилагането на всички инициативи за модернизиране на единния пазар. Стимулирането на зелената енергия също ще бъде сред приоритетите на датското председателство, заяви Янсон и изтъкна, че тя е естествен избор за растеж в Европа.
В областта на сигурността Дания ще работи за подобряване на законодателството в областта на предоставянето на убежище във връзка със засиления приток на бежанци заради бунтовете в арабските страни.
Датското председателство ще продължи преговорите с Турция за присъединяване към ЕС и ще работи за започване на преговори с Македония и с Черна гора и за предоставяне на статут на кандидат - член на Сърбия.
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
