Б ългарският премиер Пламен Орешарски подаде оставка вчера, оставяйки наследника си да се оправя с най-тежката банкова криза от 90-години, като нерешена остава съдбата на четвъртата по големина банка в страната, пише британският в. „Гардиън“.
Въпросът с оставката на Орешарски, който бе на власт малко повече от година, стана актуален след лошите резултати на БСП в изборите за Европейски парламент в края на май, припомня изданието.
Предсрочните избори, които се очакват през октомври, ще бъдат вторите за по-малко от две години.
Продължителната нестабилност
попречи на усилията за увеличаване на ефективността на националната икономика и доведе до понижаване на кредитния рейтинг през юни.
Воденото от социалистите коалиционно правителство повиши минималната заплата, работеше за намаляване на бюрокрацията за бизнеса и намери инвеститори за облигации на стойност 1,5 млрд. евро миналия месец, отбелязва „Гардиън“.
Управлението на Орешарски обаче бе помрачено от
продължили с месеци протести срещу корупцията,
смъртоносни наводнения, които през юни заляха черноморския град Варна, и патовата ситуация между Брюксел и Москва за газопроводния проект „Южен поток“.
Социалистите управляваха с партията на етническите турци в коалиция на малцинството, разчитаща на подкрепата на националистическата партия „Атака“, така че кабинетът да остане на власт и да оцелее след многобройните вотове на недоверие, резюмира изданието.
При новината за оставката стотици хора се събраха в София с викове „победа“ под погледа на два кордона полицаи пред сградата на Парламента. Вчера бе и годишнината от осемчасовата обсада на Народното събрание, когато протестиращите искаха оставката на правителството, припомня „Гардиън“.
Българският премиер Пламен Орешарски подаде оставка след една напрегната година управление, пише и в. „Уолстрийт Джърнъл“.
Тази година бе белязана от протести, банкова криза и конфронтация с ЕС.
Оставката на Орешарски трябва да бъде гласувана от Парламента, като в началото на август президентът Росен Плевнелиев ще назначи служебно правителство, което ще управлява до плануваните за началото на октомври предсрочни избори.
Кабинетът на Орешарски управлява едва 421 дни от 4-годишния си мандат, като се сблъска с остро обществено недоволство след няколко спорни назначения, довели до масови протести и призиви за оставката на правителството.
Оставката оставя неразрешени няколко ключови въпроса.
През юни т.г. масово изтегляне на депозити от две банки принудиха властите да затворят едната. Следващото правителство ще трябва да се справи с този въпрос, както и да сключи сделка с Еврокомисията за спорните условия на договорите между България и руската „Газпром“ относно българския участък на планирания проект за газопровод „Южен поток“.
Оставката на кабинета „Орешарски“ осуети и подписването на договор на стойност 5 млрд. долара с американската компания „Уестингхаус“ за изграждането на ядрен реактор, както и избора на българския кандидат за Еврокомисията.
Очаква се номинацията да бъде направена от служебното правителство,
като това трябва да стане преди срещата на върха на ЕС през август.
Съдбата на една от най-големите банки в България остава заложник на политическа криза, която доведе до оставката на правителството вчера, пише в. „Ню Йорк таймс“.
Оставката на правителството на Пламен Орешарски, която бе очаквана от седмици, дойде, докато най-тежката банкова криза то 90-те години заплашва да нанесе тежки икономически щети на местния бизнес и чуждестранните инвеститори, отбелязва изданието.
Със служебно правителство, управляващо до избори през есента, може би няма да бъде намерено бързо решение за спасяването на банката, смята авторът.
Изданието припомня кризата, развихрила се около Корпоративна търговска банка (КТБ), действията на Българската народна банка (БНБ) и отражението в целия банков сектор.
Банковата криза се случи в период на политическа нестабилност в България, посочва „Ню Йорк таймс“, припомняйки, че правителството на Орешарски е
второто за по-малко от 18 месеца, което подава оставка.
Правителството загуби парламентарна подкрепа след лошото представяне на БСП в изборите за Европарламент през май, отбелязва авторът, припомняйки подробно развитието на ситуацията в българския банков сектор.
Бъдещето на КТБ остава неясно, но суматохата причини нервност в страната и в чужбина, посочва публикацията, която припомня, че редица големи компани сред които телекомуникационният оператор „Виваком“, както и компании от отбранителния сектор, енергетиката, болници, общини и училища имат депозити в КТБ.
Повечето анализатори признават, че българската банкова система, която има един от най-високите дялове на капиталови резерви от 20%, като цяло е стабилна.
Да се позволи фалит на КТБ обаче може да подкопае още повече инвеститорското доверие в страната, което и без това вече е ниско заради хроничната корупция и слабото управление, заключава авторът.
криза, която тихо расте" />
