Цацаров отхвърли част от промените в Конституцията, президентът ги одобри

Г лавният прокурор Сотир Цацаров подкрепи частично предложенията за промени в Конституцията. Заедно с представители на редица институции той бе изслушан от парламентарната анкетна комисия за промени в Конституцията.

Сред промените, които прокуратурата подкрепя, Цацаров открои повишаването на отчетността ѝ, както и тази на Инспектората на ВСС, както и намаляването на мандата на Висшият съдебен съвет (ВСС) от 5 на 4 години и разделянето му на две колегии.

Обвинител номер едно обаче отбеляза, че

прокуратурата не е съгласна с предвидената възможност главният прокурор да отговаря пред НС

по конкретни наказателни производства.

Цацаров се обяви и срещу отпадането на тайното гласуване на заседания на ВСС, което по думите му е демократична форма на гласуване, както и въвеждането на право на съвещателен глас на министъра на правосъдието на заседанията на колегиите на ВСС.

„Безусловно становище на колегите прокурори е, че е нарушен балансът на представителството в колегията на прокурорите и следователите във ВСС в проекта за промени в конституцията“, заяви Цацаров пред депутатите от временната комисия.

„Членовете, избрани от Народното събрание, ще имат мнозинство, което поставя вземането на решение по кадрови въпроси в зависимост от доминиращото мнение на парламентарната квота. Това решение е неприемливо“, категоричен бе Цацаров.

„Целта на законопроекта, както е заявена, е съобразяване с международните стандарти и установяване на върховенството на закона.

Необходимо е да прецените доколко предложените промени спомагат за осъществяването на тази цел“,

обърна се Цацаров към депутатите.

Според него има два основни въпроса – дали преструктуриране на орган на съдебната власт може да се случи от обикновено Народно събрание и дали е гарантирана независимостта както на съдиите, така и на прокурорите и следователите.

„Не е оправдано акцентът да се поставя върху независимостта на съдиите за сметка независимостта на прокурорите“, каза още обвинител номер едно.  

Президентската институция подкрепя предлаганите изменения в Конституцията.

Представители на държавния глава отбелязаха, че президентът Росен Плевнелиев подкрепя усилията на Министерския съвет за осъществяването на ключов приоритет, като реформата в съдебната власт. Според Плевнелиев предложените промени са важна стъпка за реформа в съдебната власт, от която зависи и демократичното развитие на държавата.

Президентът призовава депутатите да не започват дебата по промените в Конституцията с острите спорове по отделни текстове, а да подкрепят волята за реформа.

Според държавния глава и това Народно събрание е компетентно да извърши промените в Конституцията.

Преди дни от Върховният административен съд и от Висшия съдебен съвет изказаха становища, че промените в Конституцията, засягащи съдебната власт и структурата ѝ, могат да бъдат направени единствено от Велико Народно събрание.

Днес председателят на ВАС Георги Колев потвърди на заседанието на комисията в НС позицията на съда, според която само ВНС може да прави промени в Конституцията, а предлаганите промени нарушават независимостта на съдебната власт.

Зад измененията застана министърът на правосъдието Христо Иванов, който добави, че

от ведомството ще имат предложение за усъвършенстване на отделните текстове по време на дебатите.

Той отбеляза, че предложенията за промени трябва да се разглеждат като основа за реорганизация на модела на администриране на съдебната власт. Според МП промените могат да се осъществят от обикновено НС, а основната им цел е по-висока гаранция за независимост на съда.

Върховният касационен съд (ВКС) подкрепя предложенията за изменения в Конституцията,

обяви председателят на съда Лозан Панов.

Той заяви, че по-рано днес на пленум на ВКС е бил обсъден въпросът и с най-голямо мнозинство се подкрепя идеята за разделение на ВСС на две колегии.

Предложенията се подкрепят и от Висшия адвокатски съвет, каза председателят на съвета Ралица Негенцова, но от съвета споделят предложенията, само ако се приеме, че са от компетентността на обикновено Народно събрание. От съвета обаче имат предложения за някои корекции в измененията.

От ВСС не излязоха с категорична позиция пред членовете на комисията, а представиха три отделни становища.