И зследване на обществено-политическите нагласи през януари 2014 г., направено от Института за модерна политика (ИМП), регистрира почти изравнени сили между БСП и ГЕРБ, със съвсем лека преднина за социалистите.
Ако изборите за Европейски парламент се провеждаха през януари, БСП щеше да спечели 19,4%, а ГЕРБ – 19%. Ако пък през този месец се провеждаха парламентарни избори, БСП щеше да получи 20,5% от гласовете, а ГЕРБ – 19,8%, сочат резултатите от проучването. (Вж. изследването)
И при двете хипотези
трета партия е "България без цензура", на четвърто място се нарежда Реформаторският блок, а на пето – ДПС.
Доверието в правителството на министър-председателя Пламен Орешарски е 16,7%, а към президента Росен Плевнелиев – 16,5%.
Проучването е проведено в периода 24-31 януари 2014 г. Реализирана е национална извадка на пълнолетното население (18+) на квотен принцип, която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност по признаците пол, възраст и населено място. Общият обем на извадката е 1022 лица. Информацията е получена чрез преки стандартизирани телефонни интервюта (CATI).
Избирателна активност
Общо 63% от респондентите декларират готовност да гласуват, ако изборите за Народно събрание се провеждаха към момента на настоящето проучване. Близо една трета (28,9%) от анкетираните заявяват твърдо намерение да не гласуват, а 8,1% заявяват, че все още не са решили дали да упражнят правото си на вот.
Електорални нагласи за парламентарни избори
Ако парламентарните избори се провеждаха към момента на проучването, вотът на респондентите се разпределя, както следва:
БСП има съвсем лека преднина спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. Делът на респондентите, които дават своята подкрепа за социалистите е 20,5%, а за ГЕРБ – 19,8%. Малката разлика от 0,7% на практика потвърждава изравнените позиции на двете водещи политически сили, регистрирани и в предходните ни проучвания от ноември и декември.
На фона на сътресенията в БСП, свързани с отделянето на водещи фигури от партията в самостоятелната формация АБВ и на затихналите антиправителствени протести, данните от това изследване дават основание да се потвърди оценката, че на този етап все още не се наблюдават устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ. Двете партии продължават да са по-скоро в условията на "позиционна война", отколкото в политическо настъпление или отстъпление, пише в анализа на резултатите.
От останалите политически сили потенциал за преодоляване на 4-процентната избирателна бариера и формиране на парламентарно представителство, към момента на проучването, се регистрира за три формации. Това са:
- публично обявеният политически съюз на партията "България без цензура" с ВМРО и Земеделския народен съюз, който получава подкрепата на 5,6% от респондентите;
- коалицията "Реформаторски блок", за която подкрепа заявяват 4,5%;
- ДПС – 4,3%.
Данните от настоящето проучване потвърждават известната преднина за конфигурацията "България без цензура"-ВМРО-ЗНС спрямо Реформаторския блок, регистрирана за първи път в декемврийското проучване на ИМП. Хипотезата за тази преднина е, че влияние върху декларираната електорална подкрепа оказват фактори като повишената публична активност около официалното учредяване на партията на Николай Бареков, разцепленията в Реформаторския блок, свързани с напускането на "Зелените" и "Синьо единство", заглъхването на протестната вълна, подкрепяна от формациите, включени в Реформаторския блок.
Делът от респондентите, които декларират подкрепа за ДПС в настоящето проучване е 4,3%, което е в рамките на традиционно установеното електорално влияние на партията.
Отново, както и в декемврийското проучване на Института, се регистрират близки стойности на подкрепата за двете националистически партии: "Атака" с 1,6% и НФСБ с 1,5%. Преизчислени към декларираната избирателна активност, тези резултати показват, че двете формации биха останали "под чертата", ако парламентарните избори се провеждаха към момента на проучването.
От останалите политически формации, които се явиха в последните парламентарни избори, изследването регистрира наличието на електорално присъствие за непартийното Движение "Модерна България" – 0,9%, партията на Светльо Витков "Глас народен" – 0,8%, партия "Зелените" – 0,7%.
Електорални нагласи за избори за членове на Европейския парламент
Ако вотът за евродепутати се провеждаше към момента на проучването, декларираната от респондентите подкрепа се разпределя, както следва:
Делът от респондентите, декларирали подкрепа за БСП при европейски избори възлиза на 19,4%. ГЕРБ получава 19%, "България без цензура"-ВМРО-ЗНС – 5,5%, а Реформаторския блок и ДПС по 4%. Това са и политическите формации, които биха излъчили свои депутати в Европейския парламент, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването.
Доколкото резултатите от предстоящите европейски избори се очаква да бъдат интерпретирани и от гледна точка на подкрепата за текущото управление, данните сочат, че се очертава доста оспорвана политическа битка, в която формациите, подкрепящи настоящето правителство и тяхната опозиция във и извън парламента сумарно влизат от почти изравнени позиции.
Подкрепата, декларирана от респондентите за двете националистически партии – "Атака" и НФСБ, към момента на проучването, е недостатъчна за спечелване на представителство в Европейския парламент. Прави впечатление, че за разлика от декларираните нагласи спрямо парламентарните избори, където "Атака" има лека преднина спрямо НФСБ, при въпроса за европейските избори преднина получава НФСБ с 1,3%, а "Атака" остава с 1,1%. Това би могло да се дължи на поредицата от скандали с участието на представители на "Атака" в Брюксел и с френската дипломатка на варненското летище, които вероятно карат част от избирателите на партията да не припознават своето европейско представителство в нея. При все това, следва да се има предвид показаната от двете националистически формации в предходни избори способност за мобилизация в условията на предизборна кампания.
Проучването регистрира и начално електорално присъствие на формацията АБВ, създадена от президента (2002-2012) Георги Първанов, която обяви, че ще излезе със самостоятелна листа в европейските избори, водена от настоящия евродепутат Ивайло Калфин. Делът от респондентите, които заявяват
подкрепа за АБВ към момента на проучването е 1%.
Според ИМП все още е твърде рано да се правят изводи за потенциала на тази формация да участва успешно в европейските избори. Това ще зависи в много голяма степен от мобилизацията на БСП в следващите месеци, както и от това дали новата формация ще покаже нов тип политика и нов тип лидерство в лявото политическо пространство. Възможно е влияние върху резултатите да окаже и до голяма степен мажоритарния характер на кандидатурата на Ивайло Калфин.
Близки стойности регистрира и отделилата се от Реформаторския блок партия "Синьо единство", която обяви участие в евровота с листа, водена от евродепутатката Надежда Нейнски. Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за "Синьо единство" към момента на проучването е 0,9%.
Отношение към висши държавни институции
Въпреки отшумяването на активната протестна вълна острата политическа конфронтация и поляризацията на общественото мнение, дават своето отражение и върху оценката за дейността на висши конституционни органи.
Народното събрание
Работата на действащото Народно събрание се оценява положително едва от 7,2% от респондентите, докато повече от половината – 58,4% дават отрицателна оценка. Немалък процент – 24,1%, определят оценката си като "нито положителна, нито отрицателна". Хипотезата е, че това по-скоро неутрално отношение се дължи на обстоятелството, че въпреки редица търпящи остра обществена критика законодателни решения и действия на парламентарните фракции, Народното събрание приема и важни закони, които отговарят на остри социални проблеми. Всеки десети (10,2%) заявява, че не може да прецени как Народното събрание се справя със своите конституционни и обществени задачи.
Правителство
Почти половината от анкетираните – 48%, дават отрицателна оценка на правителството, 16,7% е делът на респондентите, които оценяват положително работата на кабинета "Орешарски", 23,5% не могат да формулират отношението си нито в положителна, нито в отрицателна посока, а 11,8% не могат да преценят.
Президентът
Проучването регистрира положителна оценка за работата на държавния глава от 16,5% от респондентите и неодобрение от 35,3%. Висок е процентът на респондентите, според които дейността на президента не може да се определи нито само в положителна, нито само в отрицателна посока – 33,7%. Други 14,5% от анкетираните заявяват, че не могат да преценят.
криза, която тихо расте" />
