Н яма съществени размествания в подкрепата за политическите личности. Прави впечатление сравнително ниската разпознаваемост на министрите в правителството, показва месечният
Освен Орешарски, който е по-близо до по-рейтинговите фигури с доверие сред около една трета от българите, изпъкват и имената на Цветлин Йовчев и Драгомир Стойнев.
Това показват данните от изследването "Политически и икономически индекс за януари 2014" на "Галъп интернешънъл".
Привържениците на БСП продължават да изглеждат малко по-мобилизирани от тези на ГЕРБ. Разликите между двата електората правят ситуацията в реални избори трудно предвидима. ДПС остава на обичайно стабилните си нива на заявени електорални предпочитания.
Изследването е правено преди развитието на сюжета с АБВ, който внася допълнителна неяснота. Електоралният потенциал на Реформаторския блок му дава възможност за място в следващ парламент. Основната въпросителна пред формацията е каква част от подкрепата за партиите от блока ще се преобразува в подкрепа за самата коалиция.
В месечните си изследвания от "Галъп" тестват и отношението към евентуално сътрудничество на Реформаторския блок с ГЕРБ – този въпрос разделя привържениците на реформаторите и поставя още една задача за решаване.
Увеличават се изгледите за присъствие в следващия парламент на новото движение на Николай Бареков "България без цензура". Очакваното взаимодействие с ВМРО може да се окаже важно за по-сигурното преминаване на бариерата, защото електоралният потенциал на ВМРО от близо процент би бил важна добавка към утвърждаващата се електорална база на "България без цензура".
Седмиците на скандали около "Атака" – преди и след Нова година – може да подействат мобилизиращо на твърдите привърженици на Сидеров,
на засега явно по-скоро заплашват шансовете на партията. Към това се добавя и известното успокояване по темите около бежанската криза, от която се очакваше да е хранителна среда за радикални формации.
Комбинацията от тези фактори може окончателно да върне подкрепата за "Атака" на ниските нива отпреди миналогодишните февруарски протести, които позволиха влизането на партията в парламента.
На фона на евентуална низходяща тенденция при "Атака", сред формациите в тази ниша по-реални са изгледите за самостоятелно влизане в следващ парламент на Националния фронт за спасение на България.
Партията има и по-видим потенциал за постигане на евродепутат. Всичко това обаче ще зависи от коалиционните взаимодействия, както и от преодоляването на затварянето на партията в определени региони и сред зрителите на телевизия СКАТ.
Експертният анализ на базата на данни от различни наши индикатори и политологична оценка показва, че от днешна гледна точка очакванията са на европейските избори през май да гласуват около и над 2,5 милиона души, което поставя бариерата около 150 хиляди гласа.
Изключително рано е за прогнози за евроизборите, но от перспективата на януари силите на двете основни партии изглеждат изравнени.
Възможностите на ДПС са добри, а реални изгледи за влизане в Европейския парламент имат Реформаторският блок и България без цензура. НФСБ има своите шансове, а от днешна гледна точка за "Атака" ще е трудно да има евродепутат. Целта пред всяка една от тези формации към днешния ден изглежда едно евродепутатско място.
Преразпределянето на гласовете на онези, които останат под бариерата, може да даде и неочаквани "бонуси" на някого, а е възможно и никой от споменатите да не прескочи бариерата.
Така се очертават две "състезания" - на въпросните по-малки формации, както и на първите две партии. Двете надпревари вероятно ще бъдат обединени от съизмерването на "проправителствени" и "антиправителствени" сили.
По-спокойно в сравнение с предни месеци звучат данните за бежанския въпрос -
малцинство от 28% споделя крайното становище, че България не трябва да приема бежанци и трябва да изгони вече влезлите.
Повече от половината българи възприемат хуманната позиция, че трябва да се помага на бежанците, защото те се спасяват от военен конфликт. Пикът на проблема с бежанците и нелегалната имиграция засега изглежда отминат.
Редовното изследване на "Галъп интернешънъл" е проведено от 9 януари до 16 януари 2014 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1012 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл". Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на "Галъп интернешънъл" в България от 1992 г. насам.
