Д атата е 28 май 1987 г. Мястото – сърцето на съветската империя, Червеният площад в Москва. На този ден едно 19-годишно момче от Западна Германия прави немислимото: преодолява най-мощната, скъпа и уж „непробиваема“ противовъздушна отбрана в света и каца необезпокоявано пред смаяните погледи на съветските граждани и туристи.
Името му е Матиас Руст. И неговият полет не просто шокира Кремъл – той променя хода на Перестройката и ускорява края на Студената война. Руст не е опитен военен ас, нито шпионин от разузнаването. Той е просто идеалист с малко над 50 летателни часа зад гърба си, воден от наивната, но дръзка момчешка мечта да построи „невидим мост“ между Запада и Изтока, за да намали напрежението между двете суперсили.
Полетът към неизвестното: Как „Чесна“ надхитри съветските радари
Всичко започва седмици по-рано, когато Матиас наема модифициран лек самолет „Чесна“ 172 от своя летателен клуб в Хамбург, добавяйки допълнителни резервоари за гориво. След междинни кацания на Фарьорските острови и в Исландия, на 28 май Руст излита от Хелзинки, Финландия. Официалният му план за полет е към Стокхолм, но веднага след като излиза от финландското въздушно пространство, младежът изключва всички комуникационни системи, снижава самолета до дърветата и се насочва право на изток – към границата на СССР.
Тук историята навлиза в зоната на чистия абсурд и иронията. Руст пресича съветската граница в района на Естония. Радарите на съветската противовъздушна отбрана веднага засичат неидентифицирания обект. Вдигнати са по тревога изтребители МиГ-23, които прелитат толкова близо до малката „Чесна“, че Матиас ясно вижда оранжевите гащеризони на съветските пилоти. Поради ниската скорост на германския самолет обаче, свръхзвуковите изтребители не могат да останат до него и бързо го изгубват от поглед.
Поредица от човешки грешки, бюрократичен хаос и чист късмет съпровождат Руст през целия му път. Поради провеждащи се учения в същия район, диспечерите объркват самолета му със съветски тренировъчен апарат. По-късно, край Псков, системата го идентифицира като един от вертолетите, участващи в спасителна операция на катастрофирал наблизо самолет. Така, летейки ниско и незабележимо, 19-годишният германец изминава над 800 километра в съветското небе, насочвайки се право към кулите на Кремъл.
Шок на Червения площад: Автографи и белезници
Около 19:00 ч. вечерта, в топъл майски ден, хората по Червения площад чуват бръмчене. Руст първоначално иска да кацне в самия Кремъл, но решава, че там КГБ лесно ще скрие неговия подвиг. Затова той прави няколко кръга над площада, снижава се над моста „Большой Москворецкий“ и спира самолета си точно пред величествения храм „Свети Василий Блажени“.
Минувачите са в абсолютен ступор. Повечето от тях смятат, че това е част от филмова продукция или официално посещение на приятелска делегация. Облечен в яркочервен гащеризон, Матиас излиза от кабината и започва съвсем спокойно да разговаря с насъбралата се тълпа, като дори раздава автографи. Идилията трае около два часа, преди съветските милиционери и агенти на КГБ най-после да се окопитят, да отцепят района и да арестуват младия пилот.
Руст е изправен пред съда в Москва и осъден на 4 години в лагер с общ режим за хулиганство и нарушаване на международните авиационни правила. Той прекарва малко над година в известния затвор „Лефортово“, преди да бъде амнистиран и експулсиран в Германия в знак на добра воля.
Политическото земетресение, което промени историята
Истинското значение на полета на Матиас Руст обаче се крие в последвалото политическо земетресение вътре в самия Съветски съюз. За Михаил Горбачов този инцидент е „подарък от небето“, колкото и парадоксално да звучи. По това време съветският лидер среща огромна съпротива срещу своите реформи от страна на старата военна номенклатура, която настоява за поддържане на огромни военни разходи.
Пробивът на Руст доказва по най-унизителния начин, че милиардите рубли, наливани в армията, не могат да спрат един обикновен спортен самолет. Горбачов реагира светкавично и безмилостно. Той уволнява министъра на отбраната Сергей Соколов, командващия противовъздушната отбрана Александър Кодунов и над 300 висши генерали и офицери – чистка, каквато армията не е виждала от времето на Сталин.
На техните места Горбачов назначава млади, реформаторски настроени кадри, които подкрепят неговата политика за разоръжаване и подписването на договори за ограничаване на ядрените оръжия със САЩ. Пътят към края на Студената война е разчистен.
Полетът на Матиас Руст остава в историята като триумф на индивидуалната дързост над най-мощната военна машина. Едно момче, въоръжено само с карта, компас и огромна доза наивност, успя да покаже на света, че „желязната завеса“ всъщност е направена от хартия.
Пътят на сълзите: Денят, в който законът прокуди пет нации
Една от най-мрачните дати за Съединените американски щати е 28 май 1830 година. На този ден седмият президент на страната, Андрю Джаксън, полага подписа си под Закон за преселване на индианците (Indian Removal Act). Този административен акт, облечен в юридическия блясък на младия американски съюз, отваря вратите за една от най-трагичните страници на Новия свят – насилственото прогонване на коренното население от техните изконни земи и последвалия „Път на сълзите“ (Trail of Tears).
Жертвите на този закон не са „диваци“, както пропагандата от XIX в. се опитва да ги изкара, а Петте цивилизовани нации – чероки, чикасо, чокто, крийк и семиноли. Те са народи, които са изградили писменост, училища, християнски църкви, развито земеделие и дори собствени конституции, моделирани по американската. Но техният грях е бил един-единствен и непростим за младата република: те са притежавали земя, която белите заселници са искали на всяка цена.
Златната треска в Джорджия и цената на прогреса
Напрежението зрее в продължение на години в южните щати, особено в Джорджия. Белите фермери гледат с ненаситни очи към плодородните долини и обширните памукови плантации, стопанисвани от индианците чероки. Когато в края на 20-те години на XIX в. в земите на чероките е открито злато, избухва първата истинска златна треска в Америка. Съдбата на коренните народи е предрешена.
Президентът Андрю Джаксън – самият той стар генерал и ветеран от индианските войни, известен с безкомпромисния си характер – застава твърдо зад заселниците. В своята реторика той представя преселването като „хуманитарен акт“, който ще спаси индианците от изчезване.
Реалността обаче е коренно различна. Законът дава право на президента да заменя земи на изток от река Мисисипи за територии на запад (в днешна Оклахома), но въпреки уж „доброволния“ му характер, той се превръща в инструмент за брутална държавна принуда.
Законът срещу Върховния съд: Юридическото предателство
Това, което прави трагедията на нацията чероки още по-мъчителна, е опитът им да се защитят с оръжията на самата американска демокрация. Вместо да хванат томахавките, чероките наемат бели адвокати и завеждат дело срещу щата Джорджия.
В едно историческо решение от 1832 г. (Worcester v. Georgia), Върховният съд на САЩ, воден от легендарния съдия Джон Маршал, отсъжда в полза на индианците. Съдът обявява, че нацията чероки е суверенна общност и законите на Джорджия нямат сила върху нейните земи.
Реакцията на президент Джаксън остава като един от най-скандалните примери за незачитане на конституцията в историята на САЩ. Според преданията, той цинично заявява: „Джон Маршал взе своето решение, сега нека той да го приложи!“. Без подкрепата на федералната власт, решението на съда остава празна дума на хартия.
„Пътят на сълзите“: Маршът на смъртта
Прогонването започва на вълни. Първи тръгват чокто през 1831 г., последвани от крийк и чикасо. Семинолите във Флорида избират пътя на партизанската война и се съпротивляват с години в блатата на Евърглейдс. Но най-черният символ на този процес остава депортирането на чероките през 1838–1839 г., организирано вече при наследника на Джаксън – Мартин Ван Бюрен.
Американската армия нахлува в земите на чероките, извежда семействата от домовете им под дулата на байонети и ги затваря в импровизирани концентрационни лагери. След това започва дългият, над 1600-километров пеш преход на запад. Мъже, жени, бременни майки, деца и старци са принудени да вървят през кал, дъжд и смразяващ зимен студ. Холера, дизентерия, глад и изтощение косят редиците им всеки ден.
Историците изчисляват, че от близо 16 000 чероки, поели по този съдбовен път, между 4000 и 5000 души умират по трасето. Самите индианци наричат този маршрут „Нунна-да-улт-сун-йи“ – мястото, където плакахме. Земята по пътя е била осеяна с безименни гробове на вождове, майки и деца.
Законът за преселване на индианците от 28 май 1830 г. постига своята икономическа цел – милиони акри земя са освободени за памуковата индустрия на Юга. Но цената, платена в човешки животи и културно опустошение, остава неизличимо петно върху съвестта на американската нация.
Още събития на 28 маяй:
1961 г. – Създадена е международната неправителствена организация за защита на човешките права „Амнести Интернешънъл“
1964 г. – Образувана е Организацията за освобождение на Палестина (ООП)
1998 г. – Ядрен опит: В отговор на серията ядрени опити, извършени от Индия, Пакистан провежда пет свои, с което подтиква САЩ, Япония и други нации да ѝ наложат икономически санкции
1999 г. – В Милано, Италия, след 21-годишна реставрация, шедьовърът на Леонардо да Винчи Тайната вечеря отново е изложен на показ
Родени:
1849 г. – роден е българският революционер Никола Обретенов
1908 г. – роден е британският писател Йън Флеминг
1968 г. – родена е австралийската певица ИКайли Миноуг
Починали:
1876 г. – умира българският революционер и учител Бачо Киро
1912 г. – умира българският поет Пенчо Славейков
1937 г. – умира австрийският психолог Алфред Адлер
1972 г. – умира британският крал Едуард VIII