"Сн овите паметници на български национални герои площадът в Скопие все
повече заприличва на филиал на Националния исторически музей (НИМ)", каза за Агенция „Фокус" Божидар Димитров, директор на музея.
Според него и новата програма на община "Център" в Скопие за още 10
паметника включва до голяма степен български исторически личности,
многократно заявявали своята българска идентичност, и някои от тях -
загинали именно, защото са българи.
"Те са разнообразни, от различно политическо естество, но общото между
тях е, че са го декларирали: и вемровецът Борис Сарафов, и
комунистът Методий Шаторов са загинали, защото са българи", каза Божидар
Димитров.
И разяснява: "Кои са все пак тези личности? Павел Шатев, гемиджия, т.е. - от тези
анархисти, които тогава дори не бяха членове на ВМРО, и чрез, Борис
Сарафов, си доставяха динамит за изпълнение на плана. А планът беше -
серия атентати в Солун през 1903 г., при които предварително приеха да
загинат, за да подчертаят, че нямаха никакви планове за кариера във вече
освободена Македония.
Подлудиха Солун с взривове в "Банк Отоман",
кафенето и телеграфопощенската станция, а Павел Шатев взриви френския
параход "Гуадалкивир" и беше един от малкото гемиджии, които останаха
живи.
Той беше арестуван от турците и прекара дълги години в затвор.
Автор е на една прекрасна книга, излязла в България - "В Македония под
робство", от която става ясно, че за никаква Македония и македонци не
става дума, а става въпрос за българска национална освободителна борба.
Каква е съдбата му по-нататък? През 1945 г. е арестуван като
българин, лежи известно време в затвора, след това е изхвърлен от там и
като клошар е принуден да се препитава от остатъците от храната на
градското бунище в Битоля. Там го и намират, умрял, една сутрин -
на бунището.
На другия полюс - Методий Шаторов.
Независимо от тяхната политическа оцветеност, общото е, че са българи.
Методий Шаторов е шеф на Покрайненския комитет на комунистическата
партия, който след включването на Македония в границите на българската
държава през 1941 г., присъединява и без това малобройната
комунистическата група в Македония към Българската комунистическа партия
и отказва да въоръжава партизанския отряд, като казва, че българската
власт е по-хубава от сръбската.
Другарят Тито го осъжда на смърт,
Шаторов е принуден да отиде в български партизански отряд, а на 4
септември 1944 г. - 5 дни преди 9 септември - е убит в сражение на
Милеви скали. Както твърди българската жандармерия, в гърба му е
стреляно от партизанин, вербуван от Тито.
Борис Сарафов е офицер от
Българската армия, военен ръководител на въстаници в Битолски
революционен окръг. Практически, до самата си смърт, когато в 1907 г.
е убит от агенти на Яне Сандански в София, остава един много здрав
българин".
На въпроса каква трябва да бъде българската реакция, Божидар Димитров коментира: "България трябва да протестира, но в същото време - аз си мисля, че
самата България няма паметници на тези герои и трябва да си вземе поука.
Факт е, че в Македония има повече паметници и на български национални
герои, отколкото в София и Пловдив, взети заедно".
Източник:
Архив на Vesti.bg
