Според него и новата програма на община "Център" в Скопие за още 10 паметника включва до голяма степен български исторически личности, многократно заявявали своята българска идентичност, и някои от тях - загинали именно, защото са българи.
"Те са разнообразни, от различно политическо естество, но общото между тях е, че са го декларирали: и вемровецът Борис Сарафов, и комунистът Методий Шаторов са загинали, защото са българи", каза Божидар Димитров.
И разяснява: "Кои са все пак тези личности? Павел Шатев, гемиджия, т.е. - от тези анархисти, които тогава дори не бяха членове на ВМРО, и чрез, Борис Сарафов, си доставяха динамит за изпълнение на плана. А планът беше - серия атентати в Солун през 1903 г., при които предварително приеха да загинат, за да подчертаят, че нямаха никакви планове за кариера във вече освободена Македония.
Подлудиха Солун с взривове в "Банк Отоман", кафенето и телеграфопощенската станция, а Павел Шатев взриви френския параход "Гуадалкивир" и беше един от малкото гемиджии, които останаха живи.
Той беше арестуван от турците и прекара дълги години в затвор. Автор е на една прекрасна книга, излязла в България - "В Македония под робство", от която става ясно, че за никаква Македония и македонци не става дума, а става въпрос за българска национална освободителна борба.
Каква е съдбата му по-нататък? През 1945 г. е арестуван като българин, лежи известно време в затвора, след това е изхвърлен от там и като клошар е принуден да се препитава от остатъците от храната на градското бунище в Битоля. Там го и намират, умрял, една сутрин - на бунището.
На другия полюс - Методий Шаторов. Независимо от тяхната политическа оцветеност, общото е, че са българи. Методий Шаторов е шеф на Покрайненския комитет на комунистическата партия, който след включването на Македония в границите на българската държава през 1941 г., присъединява и без това малобройната комунистическата група в Македония към Българската комунистическа партия и отказва да въоръжава партизанския отряд, като казва, че българската власт е по-хубава от сръбската.
Другарят Тито го осъжда на смърт, Шаторов е принуден да отиде в български партизански отряд, а на 4 септември 1944 г. - 5 дни преди 9 септември - е убит в сражение на Милеви скали. Както твърди българската жандармерия, в гърба му е стреляно от партизанин, вербуван от Тито.
Борис Сарафов е офицер от Българската армия, военен ръководител на въстаници в Битолски революционен окръг. Практически, до самата си смърт, когато в 1907 г. е убит от агенти на Яне Сандански в София, остава един много здрав българин".
На въпроса каква трябва да бъде българската реакция, Божидар Димитров коментира: "България трябва да протестира, но в същото време - аз си мисля, че самата България няма паметници на тези герои и трябва да си вземе поука.
Факт е, че в Македония има повече паметници и на български национални герои, отколкото в София и Пловдив, взети заедно".
Източник: Фокус
Последвайте ни
