Н а изборите за Европейски парламент на 25 май за ГЕРБ биха гласували 17,5%, за БСП – 15,2%, за ДПС – 6,5%, за България без цензура – 5,2%, за Реформаторския блок – 5,1%, за АБВ – 4,0%, за НФСБ – 3,6%, за Атака – 2%.
Това показват резултатите от национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч" за март. От там уточняват, че два месеца преди евроизборите политическият пъзел продължава да се разбърква и да прави неясна бъдещата електорална нагласа. Изследването е проведено сред 1010 пълнолетни жители от цялата страна.
Според изследването и през март общественото мнение запазва песимизма си за развитието на страната, за дейността на държавните институции и недоверието си в политическите партии и техните представители. Положителните оценки за управлението остават на равнището от януари-февруари, но под критичната за генериране на политическа и стопанска стабилност граница от 20%. Нещо повече, през март
кризата на доверие в институциите и политическия елит допълнително се задълбочава.
Леко се увеличава оптимизмът за развитието на страната (от 15 на 20 на сто), но по-съществен ръст бележи песимизмът (от 51% до 61%). Показателно е, че позитивните оценки започват плавно да намаляват дори и сред най-твърдите привърженици на правителството – пенсионери и жители на селата.
В институционален план най-силна e критиката към парламента и правителството. Одобрението за работата на кабинета се запазва в рамките на 19% срещу 55% неодобрение. Положителните оценки за дейността на премиера Орешарски също са непроменени спрямо февруари – 25%, но отрицателните за първи път достигат границата от 50%.
Доверието в парламента остава закотвено на 8%, срещу 65% недоверие. Аналогична е и тенденцията в мнението за работата на председателя на НС Михаил Миков – 14% положителни срещу 57% отрицателни оценки.
Негативната тенденция в отношението към институциите засяга също президента, главния прокурор, националния омбудсман. Те все още са сред най-одобряваните публични фигури в страната, но – макар с по-слаби темпове, общественото доверие в тях също ерозира. Президентът Росен Плевнелиев получава одобрението на 27%, срещу 37% критични оценки. Леко се разтваря ножицата между позитивни (26%) и негативни (29%) мнения за работата на главния прокурор Сотир Цацаров.
Положителен баланс запазва единствено омбудсманът Константин Пенчев –
29% одобрение и 27% неодобрение. Като цяло българските държавни институции не успяват да преодолеят кризата в общественото доверие към тях, която рискува да се задълбочи допълнително с изостряне на напрежението около наближаващите евроизбори. Основната изборна интрига на последните месеци е как ще се развие заявката на няколко нови политически формации да спечелят вота на около 60% недоволни от настоящото управление. Имайки предвид данните от вече три поредни проучвания, може с голяма доза сигурност да се твърди, че
нито един от новите субекти няма да успее да се превърне в електорален феномен,
каквито наблюдавахме в близкото минало. Въпреки че резултатите за основните политически сили изглеждат относително стабилни, както вляво, така и вдясно текат процеси, които могат да доведат до размествания и да дадат различни отговори на въпроса за промяна на политическото статукво.
Вляво БСП стабилизира позициите си (15.2%). Не се наблюдава изтичане на избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации. Обратно, АБВ губи част от по-центристките си симпатизанти, които се разколебават дали и за кого да гласуват. В резултат на това подкрепата за АБВ намалява до 4%. Продължаващият спад в личните рейтинги на Станишев и Първанов изравнява позициите им – по 17% доверие.
Същевременно, противоречивите изявления на представители на БСП по референдума в Крим и респективно по позициите на ЕС и Русия създават напрежения в нейния електорат, който е с най-силно изразена русофилска ориентация. Разочарованието на част от симпатизантите, особено в контекста на европейските избори,
рискува загуба на русофилски гласове и евентуално ново разместване на пластовете
в тази част от спектъра. Ситуацията в Украйна и позицията спрямо Русия може да даде нов импулс на националистическия сектор, където "Атака" е най-силният говорител по темата. Към момента тя не извлича дивиденти от своята позиция и НФСБ продължава да събира по-голямата част от националистическия вот (3,6%). Но при натрупване на напрежение част от левите и евроскептичните гласове могат да бъдат привлечени от тези партии.
Високата чувствителност към скандалите около имотното състояние на българските политици не оставя незасегнати и новите лидери.
През март личният рейтинг на Николай Бареков пада с 3 на сто (на 8%), а електоралната подкрепа за партията – на 5,2%.
ББЦ остава обаче с влияние в малките населени места и при липсата на сериозна конкуренция в тях може да възвърне позициите си.
ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6,5%), висока мобилизация за гласуване и мястото си на трета политическа сила.
Продължава обаче спадът в рейтинга на лидера му Лютви Местан (от 10% на 7%),
който се капсулира почти изцяло в електората на ДПС. За втори пореден месец нарастват силно критичните настроения към него сред симпатизантите на коалиционния партньор БСП. В дясно ГЕРБ бележи лек ръст (до 17,5%) и макар с малка преднина, затвърждава водещата си позиция.
Аналогична е тенденцията при лидера му Бойко Борисов, чийто рейтинг нараства до 22%. През март Реформаторският блок стабилизира подкрепата си – 5,1% от избирателите, като успява да разтвори електоралната си периферия. Важен щрих към политическата картина вдясно е интересът към преференцията. Общо една четвърт от българските избиратели заявяват, че са решили да отбележат предпочитан от тях кандидат. Очаквано най-висока е лоялността към партийната подредба сред избирателите на БСП и ДПС.
Обратното, най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват преференцията имат избирателите на Реформаторския блок. Последица от това е известно разширение на неговата периферия. Два месеца преди изборите делът на хората, които твърдо са решили за кого ще гласуват, не само остава нисък, но и намалява с още две на сто (до 44%). Това, заедно с неясната все още избирателна активност и мобилизационната способност на новите партии да прескочат избирателната квота от 5,88%, очертава интригите около изхода от предстоящите евроизбори.
