А ко евроизборите бяха днес, за БСП биха гласували 17,9% от гласоподавателите, за ГЕРБ – 17,6%, за ДПС – 8,3%, а за ББЦ – 6,7%. Това показва проучване на агенция „Афис“ седмица преди европейския вот.
Битката за първото място между БСП и ГЕРБ продължава да е изключително оспорвана. Получените данни свидетелстват, че потенциалната подкрепа за двете водещи формации е на кантар, но предвид на спадащия интерес към предстоящото събитие и очертаващата се сравнително ниска избирателна активност, БСП има известно предимство пред основния си съперник, коментират от агенцията.
Левите избиратели са по-мобилизирани и организирани
в подкрепата си за предпочитаните партии, сред които безспорно се отличава БСП.
Общите декларативни нагласи, регистрирани в хода на проведеното изследване, свидетелстват за минимална преднина на партия ГЕРБ пред БСП, но това предимство се губи при хипотезата за очакваната по-ниска избирателна активност, както и предвид на анализа на получените данни за нивото и посоките на колебанията на част от избирателите, подкрепящи ГЕРБ. Пълнолетните граждани, деклариращи подкрепа за БСП, са по-твърди в намерението си да гласуват и в по-малка степен биха се разколебали в подкрепата си в последните дни преди очакваното събитие.
Теоретично, разбира се, следва да се допусне възможност в оставащите до изборите дни
неочаквани събития или разтърсващи скандали да повлияят на предварителните нагласи
и да променят съществено съотношението между основните политически сили. Ако това доведе до по-висока избирателна активност, ГЕРБ ще успее да материализира предимството си пред БСП, но едва ли това ще се изрази в разлика на мандатите, които ще получат двете партии.
При почти всички варианти на прогнозна активност анализът доказва, че
мандатите на ГЕРБ и БСП ще бъдат равен брой.
Освен двете водещи политически формации с по-големи шансове да реализират мандати в бъдещия Европейски парламент се отличават още две формации – Движение „България без цензура“ и Движението за права и свободи (ДПС).
И тук обаче наблюдаваме аналогична специфика, коментират от „Афис“. Видно е, че на декларативно ниво ББЦ има предимство пред ДПС, но на практика ДПС разполага със съществено по-мобилизирана и по-организирана подкрепа за своята листа. От опит знаем, че в полза на тази партия винаги има скрит вот, който излиза наяве в изборния ден и обикновено изненадва социолозите, докато вотът за ББЦ, както обикновено се случва при новите партии, засега се смята за престижен и не само не се крие в анкетна ситуация, но и се афишира. При очертаващата се сравнително ниска избирателна активност, както личи от различните варианти на прогноза, ДПС получава сериозно предимство и е почти сигурен претендент за третото място в общата класация. Изключително слабо вероятно е активността да се вдигне до нива, характерни за общи или за местни избори, че да позволи в този случай на ББЦ да реализира предимството си, което има на общо декларативно ниво.
При очакваната сравнително ниска избирателна активност – 30-35%
от реалните избиратели или около 2,1 до 2,4 млн. гласуващи, много вероятно е 17-те мандата за Европейския парламент, които се полагат на България, да се разпределят само между първите четири партии в номинално съотношение, т.е. по шест мандата за ГЕРБ и БСП, три за ДПС и два за ББЦ. При този вариант не се очакват особени изненади, освен ако традиционният скрит вот за ДПС не се окаже в изненадващо високи стойности и не доближи резултата на тази партия до резултатите на двете водещи сили ГЕРБ и ДПС.
При подобно развитие на нещата ДПС може да получи и четвърти мандат за сметка на ББЦ, което ще остане само с един евродепутат.
При хипотеза за средна избирателна активност – 35-40%
от реалните избиратели или около 2,4 до 2,8 млн. гласуващи, разпределението на евромандатите ще изглежда по-различно. В този случай възможност за реализиране на по един мандат получават още две формации – Реформаторският блок и „Атака“, като за „Атака“ мандатът е сигурен, докато за Реформаторския блок е по-слабо вероятен, но възможен. От преразпределението на мандатите може да се възползва или БСП, или ДПС, които също могат да получат допълнителен мандат, като по-вероятно е това да бъде ДПС.
При хипотеза за висока активност – 40-50%
или над 2,8 млн. гласуващи нещата биха изглеждали по следния начин част от съотношенията между основните претенденти за евромандати се променят съществено. ГЕРБ излиза на първо място, а ББЦ изпреварва ДПС. Сигурен мандат получава АБВ, под бариерата, макар и близо до нея, остават Реформаторският блок и „Атака“.
Изненади по линия на т. нар. преференциален вот са малко възможни, но и не бива съвсем да се изключват, казват от „Афис“.
При партии, като ГЕРБ, БСП и особено при ДПС вероятността преференциалният вот да размести подреждането на листите е практически нищожна. По-висока е вероятността за това за партиите ББЦ и „Атака“, но предвид техните специфики предварителните нагласи за използване на правото на преференциален вот е доминиращо в полза на лидерите им, които и без това са водачи на кандидатските листи.
По-сложно е положението на Реформаторския блок, при който единствено е налице практическа възможност преференциалният вот да размести листата, но под условие, че Реформаторският блок реализира евромандат, както и при условие, че предварителните нагласи се реализират в полза на един от кандидатите в листата на тази формация.
