18 833 нови българи за година

З�е една година вицепрезидентът Маргарита Попова е издала 162 указа за промени в българското гражданство на 18 833 души.

Това показва докладът за дейността на Комисията по българско гражданство и българи в чужбина за периода 23 януари 2012 - 22 януари 2013 г., обявен днес от г-жа Попова на пресконференция.

Най-голяма част от придобилите българско гражданство за 2012 г. са от Република Македония - 8185 души, след тях са хората от Молдова и Украйна. 881 са новите граждани на страната ни от Руската федерация, а от Сърбия - 604 души, от Израел - 588. 75 са лицата, които са нямали гражданство и са получили българско - 30 от тях са от Афганистан, 15 от Сирия.

На основание български произход са придобили българско гражданство 13 737 души, 4 130 са придобили българско гражданство на основание родител - български гражданин и пълно осиновяване.

Осем са новите българи, които са получили гражданство заради изключителен принос и особени заслуги. Между тях са спортистка - състезателка по модерен петобой, и професор Аталай от Израел, специалист с особени заслуги в медицината.

Двама бразилски футболисти от шампиона "Лудогорец", Разград също са получили гражданство.

Българки са станали две състезателки по художествена гимнастика и един тенисист Армения.

За особени заслуги българско гражданство е получил и "много известен бизнесмен от Италия", който е разкрил у нас 2 200 работни места.

Хората, които са придобили гражданство по обща натурализация, е 206.

60 указа за възстановяване на българско гражданство са издадени за 607 души.

През 2012 г. са издадени 60 указа за възстановяване на българско гражданство за 607 лица.

За една година от министъра на правосъдието са постъпили предложения за укази на основание особени заслуги за 34 души. От тях гражданство е дадено на осем души и за петима се извършва допълнителна проверка от комисията.

На това основание е отказано българско гражданство на 21 души. Петима от получилите отказ са спортисти, а други пет отказа са по предложения, направени за принос в българската култура, бизнеса и икономиката, защото са липсвали конкретни убедителни факти в мотивите.

Отказано е било българско гражданство на 11 души, предложени на същото основание поради направено дарение. Даренията, които те са направили, са от 50 000 лв. до 100 000 евро. Шест от тези дарения са били направени за проучване и възстановяване на средновековни църкви и манастири в Созопол.

За тази една година е отказано и издаването на укази за възстановяване на българско гражданство на 160 души.

Освободените от българско гражданство на основание на текст в закона за хора, които живеят в чужбина и са поискали това, са 136 срещу 114 за предната година.

Вицепрезидентът Маргарита Попова заяви, че българското гражданство не се свързва само с финансови измерения, а е знак за принадлежност към родината. "Българското гражданство е уважение към нормите и законите на страната и доказва това, че принадлежиш към една общност и трябва да се съобразяваш с нея", отбеляза Попова.

Тя подчерта, че човек трябва да обича една държава, да я усети като своя и да разбере, че може да живее там и да се развива. Но той трябва да разбере, че тази страна има закони и те трябва да се спазват.

Лили Станкова, изпълняваща ролята на председател на Комисията по българско гражданство, посочи, че през изминалата година са въведени и нови изисквания, свързани с предоставянето на мотивите по предложенията за промени в гражданството.