Г енетичното секвениране на човешки останки отпреди 45 000 години, открити в България през 2020 година, говорят за неизвестна миграция към Европа и доказват, че смесването с популации на неандерталци са били по-чести, отколкото се предполагаше, предава Франс прес.
Тези човешки останки, сред които фигурираше цял зъб, бяха открити в пещерата "Бачо Киро" през 2020 година. Генетичното секвениране установи, че тези индивиди са били по-близки до сегашното население на Източна Азия, на Северна и Южна Америка, отколкото до европейците.
Откритието подсказва, че те са били част от човешка миграция в Европа, която не е била позната досега в генетичната история на миграциите, се казва в проучване, публикувано в сп. "Нейчър".
Генетичните изследвания са доказателство за това, че е съществувала известна приемственост между първите съвременни хора в Европа и хората, които са живели по-късно в Евразия, се казва в проучването.
Те променят първоначалните ни представи за първите човешки миграции в Европа. Според ръководителката на изследването Матея Хайдиняк от Института за еволюционна археология "Макс Планк" новите открития говорят за бурната история на съвременните европейци на континента, където е имало обмен на населения.
Останките, открити в пещерата "Бачо Киро" в България, показаха на първо време, че хората са живели редом с неандерталците по-рано, отколкото се предполагаше. Но генетичният им анализ подсказа също, че тези първи хора и неандерталците са се възпроизвеждали помежду си по-често, отколкото си представяхме.
Всички индивиди от пещерата в "Бачо Киро" са имали неандерталски прародители от 5 до 7 генерации преди тях. Това говори за факта, че възпроизводството между първите хора, населили Европа и неандерталците, са били често явление, според Хайдиняк.
Първото свидителство в това отношение е свързано с откриването в Румъния на индивид на 40 000 години, кръстен Оасе 1.
Тези открития бяха придружени от друго изследване, публикувани в изданието "Нейчър иколъджи енд иволюшън", касаещо секвенирането на генома на части от череп, открит в Чешката република.
Находката е била направена през 1950 година в района на Злати Кун, като възрастта й предизвикваше спорове. Първите анализи оценяваха останките на 30 хиляди години, но по-нова датировка с въглерод 14 я определи на 15 хиляди години. Но генетичният анализ каза последната си дума - възрастта им е 45 хиляди години според проучването в "Нейчър". Негов автор е Кай Прюфер от археологичния отдел на института "Макс Планк".
"Ние се основаваме на факта, че всички онези хора, чиито прародители идват от индивидите, напуснали Африка преди повече от 50 хиляди години, носят нещо неандерталско в своите гени", уточни изследователят.
"Тези следи се появяват в "къси блокове" в генома на съвременния човек и във все по-дълги, колкото повече се връщаме назад в поколенията. Такъв е случаят с човека от Уст-Ишим, фосил на Хомо сапиенс, открит в Сибир и живял преди 45 хиляди години.
Подобен е и този с жената от Злати Кун, която е с още по-дълги блокове. Това значи, че тя е живяла в същата епоха или дори и по-рано", твърди Кай Пюрфер.
Най-древните хомо сапиенс са открити в България
