О тиде си писателят Янко Станоев (1944-2023), съобщиха от Съюза на българските писатели (СБП).
Той е автор на близо 20 книги, сред които "Неандерталецо мой" (1976), "Домашни истории" (1981), "Двойникът" (1985), "Децата на Афродита" (2001), "Танцът на сатирите" (2004).
Носител е на наградата на СБП за романа "Блудният син" (1993), на наградата на в. "Труд" – "Златният ланец" за разказ (1999) и на Националната литературна награда на СБП за белетристика "Георги Караславов" (2012).
Янко Станоев е роден в село Долна Секирна, Пернишка област. Средното си образование завършва в Перник, а висше – славянска филология, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си разкази публикува във вестниците „Средношколско знаме“, „Студентска трибуна“, „Народна младеж“, „Стършел“, в списанията „Родна реч“, „Български воин“, „Дружба“.
Бил е редактор в сп. „Български воин“ и „Дружба“, във в. „Народна младеж“ и „Славянски вестник“, и в редакцията за документални филми на БНТ.
