Н а 8 януари се отбеляза Денят на родилната помощ. Той се чества от 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание като Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите, информира отдел "Справочна" на БТА. Датата е избрана според празника Бабинден, който по стар стил е на 21 януари, а по нов е на 8 януари.
На днешния празник почитаме професионалистите в родилната помощ – лекарите и акушерките, а родилките им изказват благодарност и признание за проявените грижи и всеотдайност.
Денят е повод да се обърне внимание и на проблемите, свързани с родилната помощ у нас и липсата на достатъчно на брой кадри. За недостига на акушери алармират и от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) в поздравителния си адрес до специалистите, публикуван на сайта на организацията. Акушерките в България са два пъти по-малко от нуждите на българската здравна система. Средната възраст на работещите акушерки е 49 години, казват още от БАПЗГ. Оттам посочват, че има и работещи пенсионирани акушерки.
Недостигът е "толкова осезаем", че някои болници се отказват да поддържат акушеро-гинекологично отделение, отбелязват още от БАПЗГ.
Името на празника идва от бабите, които са помагали при раждането.
Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да „полеят”. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „мартеничка” - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!”.
След поливането жените подаряват на бабата ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала”) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. „Бабата” има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „молитвената вода” при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.
На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка.
Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на „бабата” и ѝ подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки.
Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
