П арите за втората година от майчинството остават окончателно замразени на 398,81 евро (780 лв.), след като управляващите категорично отхвърлиха всички опити за тяхното увеличение. Въпреки че опозицията настояваше за по-голяма държавна подкрепа за млади семейства, мнозинството и кабинетът попариха надеждите за ръст през тази година. От управляващата коалиция бяха категорични: нови социални мерки ще се разглеждат най-рано с бюджета за 2027 година, пише DarikNews.bg.
Майчинство, безработица и максимална пенсия остават замразени
Решението майчинството през втората година да остане замразено предизвика бурно обществено недоволство. На 14 юли родители от няколко града в страната излязоха на протест под надслов „Майчинството не е милостиня“ с настояване за по-високо обезщетение през втората година на майчинството и по-адекватна държавна подкрепа за семействата с деца. Демонстрации се проведоха в редица градове у нас.
Майки от цялата страна излизат на протест за по-високо майчинство през втората година
България традиционно заема едно от първите места в света по продължителност на платеното майчинство. Докато в много западни държави майките се връщат на работа броени месеци след раждането, у нас е осигурена финансова подкрепа за пълни две години.
Майчинството за втората година претърпя драстични промени през новия век. Вижте как се промени от 2001 година до днес.
- Историческият корен: Наследството от социализма
За разлика от първата година, през която обезщетението е обвързано с предишния осигурителен доход на майката (90% от брутното възнаграждение), втората година винаги е била фиксирана като определена сума (често тя е обвързана с размера на минималната работна заплата за страната).
Началото на XXI век (2000 – 2005 г.)
През първите години на новия век размерът на обезщетението за втората година майчинство бе пряко обвързан от Кодекса за социално осигуряване с Минималната работна заплата (МРЗ) за страната:
- 2000 г. (Кабинет „Костов“): Обезщетението бе равняващо се на МРЗ — започна от 75 лв. през януари и достигна 79 лв. през есента (закръгляно на около 80 лв. в тогавашните баланси).
- 2001 г.: Повишаване до 85 лв.
- 2002 – 2005 г. (Кабинет „Сакскобургготски“ / НДСВ и ДПС): Планомерно покачване всяка година: 100 лв. (2002 г.), 110 лв. (2003 г.), 120 лв. (2004 г.) и 130 лв. през 2005 г.
През този период втората година стриктно следваше прага на минималното възнаграждение в страната, осигурявайки базова социална мрежа.
Протести с искане за увеличаване на размера на обезщетението за майчинство
Тройната коалиция (2005 – 2009 г.): Икономически подем и ръст при БСП, НДСВ и ДПС
С навлизането в периода на икономически възход и приемането на България в ЕС, правителството на Сергей Станишев предприема по-активна социална политика за насърчаване на раждаемостта. В края на управлението размерът достига 240 лв., колкото е минималната работна заплата през 2009 г.
- 2006 г.: Скок до 160 лв.
- 2007 г. (Приемане в ЕС): Увеличение на 180 лв.
- 2008 г.: Повишение до 220 лв.
- 2009 г.: Достигане на 240 лв.
Социалната философия на БСП и партньорите им през този период бе, че подкрепата за отглеждане на дете трябва да се увеличава изпреварващо, за да стимулира демографския растеж в условията на бюджетни излишъци.
„ГЕРБ“: Замразяване и стимули за работа
С идването на правителствата на ГЕРБ (Бойко Борисов) и настъпването на Световната финансова криза, финансовата политика спрямо втората година претърпява сериозен обрат.
- 2010 – 2012 г. : Обезщетението бе напълно замразено на 240 лв. в продължение на 3 поредни години, докато минималната заплата продължи да расте.
- Лятото на 2013 г. (Кабинет „Орешарски“ / БСП и ДПС): При актуализацията на бюджета новото управление вдигна обезщетението от 240 лв. на 310 лв. (изравнявайки го отново с тогавашната МРЗ).
- 2014 – 2020 г. (ГЕРБ 2 и 3): Сумата бе задържана продължително на 340 лв., а по-късно увеличена на 380 лв. Въведена е и ключова стъпка — майките, които се върнат на работа през втората година, да получават 50% от майчинството като допълнение към заплатата си.
- 2021 г.: В условията на пандемия сумата бе вдигната на 650 лв.
Големият обрат: Кабинетът „Петков“ (2021 – 2022 г.)
Най-значителният скок за кратки срокове се случи при правителството на Кирил Петков („Продължаваме промяната“).
В бюджета за 2022 г. управлението гласува рекордно увеличение за втората година, като изравни обезщетението с минималната работна заплата от 710 лв. Този скок от 380/650 лв. до 710 лв. беше практически най-сериозното еднократно увеличение на това социално плащане в модерната история на страната.
От 2023 г. до днес: Ново замразяване и изоставане от минималната заплата
След падането на кабинета „Петков“ и навлизането в поредица от служебни и краткотрайни редовни правителства, политиката по изравняване на втората година с минималната заплата отново бе изоставена:
- 2023 г. (Кабинет „Денков“ / Служебни правителства): В средата на 2023 г. бе прието последното увеличение на обезщетението - от 710 лв. на 780 лв. (равно на 398,81 евро).
- 2024 – днес: Докато минималната работна заплата претърпя няколко поредни скока (достигайки 933 лв. през 2024 г., 1077 лв. през 2025 г. и над 1100 лв. впоследствие), обезщетението за втората година бе официално замразено на 780 лв. (398,81 евро).
Темата за втората година майчинство продължава да бъде един от най-чувствителните индикатори за социалната политика на всяко правителство в България. Докато минималната заплата и инфлацията се движат с едни темпове, а майчинските остават замразени, недоволството на младите семейства продължава.
