Н ацистски символи, хитлеров поздрав и „жестът на Тесак” - това показват снимките, които група тийнейджъри публикуват, след като пребиват до смърт 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив.
С позирането си те подражават на руския неонацист Максим Марцинкевич познат като Тесак, създал движението „Оккупай педофиляй”. Под прикритието на фалшиви профили, членовете му се представят за непълнолетни и примамват мъже, за да ги бият, унижават, заснемат и публикуват онлайн. Марцинкевич умира при неясни обстоятелства в килията си през 2020 година, но неговият модел се трансформира и продължава да зарибява подрастващи както в дигиталния свят, така и на живо. Какво кара младежи да се увличат по неонацистката идеология и да стигат до крайности?
Според историка проф. д-р Даниел Вачков крайният национализъм предлага лесни обяснения за сложни обществени процеси.
„Когато има елемент на врага, тук естествено възниква и омразата. Ето го проблемът, ето го виновника. Обикновено виновниците са някакви форми на малцинства. Не бих казал, че имаме някакви, дори формални основания в България да се развива някаква крайна омраза към малцинства. По-скоро това са едни модни течения сред младежите да се демонстрираш като силен, като човек с по-изявена позиция“, обяснява той.
Вачков допълва: „Те набеждават този човек, че е педофил. И от тази гледна точка те имат в техните очи някакво морално оправдание - той е просто заплаха. Това е много характерно за комунистическите и фашистките държави - да ликвидират хора, без изобщо да са доказали тяхната вина.“
- Силата на групата и размиването на индивидуална отговорност
Според криминалния психолог Даниел Генчев младите хора имат естествена потребност от групова идентификация и търсят места, където да се чувстват приети, но понякога именно тези среди влияят негативно.
„Има едно явление в групата и то се нарича деперсонализация. Свързано е с размиване на индивидуалните граници на егото, тъй като се намираш в анонимността на една глутница. Там си способен да направиш неща, които не би бил способен да направиш сам, заради размиването на индивидуалната отговорност“, посочва Генчев.
Поведението на децата не бива автоматично да се ангажира с агресия от омраза, преди да се докаже тяхната съпричастност, смята киберекспертът и заместник-ректор на Академията на МВР Илин Савов.
- Хибридният модел на радикализация: Онлайн и офлайн
Радикализацията на подрастващите днес следва специфична схема в дигиталната ера. Илин Савов описва процеса като „хибриден модел“: „Онлайн, офлайн, онлайн. На децата им се представят конкретни видеа или кратки трейлъри, благодарение на алгоритмите в дигиталното пространство. След това те търсят утвърждаване, запознавайки се на живо с членове на конкретни групи. След тази среща под формата на нормален разговор, те отново се връщат в дигиталното пространство, където получават потвърждение. Тук е рисковият момент - след спечеленото доверие му се дават наставления. Това е опасна световна практика.“
Савов подчертава, че е ключово да се установи причината за интереса на децата — дали са отделени от семействата си, дали имат лош пример или преминават през обърканост.
- Ролята на социалните мрежи и отговорността на родителите
Според Даниел Генчев платформите разпространяват съдържание, което е токсично и може да стане основа за тревожни и депресивни разстройства, насърчавайки нездрави модели на поведение.
„Трябва да има контрол и мониторинг от страна на държавата върху тези платформи. Не бива държавата да обвинява единствено семейството и да прехвърля отговорност, смята той, но допълва, че първите фигури остават родителите".
Автор: Йоана Георгиева
