С ъдът ще може да разпитва вещи лица чрез видеоконферентна връзка или телефонна конференция, без да се налага тяхното физическо присъствие в конкретната зала. Това ще се случва, когато вещите лица не могат да се явят пред съда по уважителни причини, обстоятелствата по делото го налагат, както и по молба на експерта. А съдът ще преценява дали това няма да попречи да се разкрие обективната истина.
Тези и други законови изменения бяха окончателно гласувани от парламента на второ четене днес. Промяната за видеоконференцията бе приета единодушно от депутатите със 193 гласа „за“.
Измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за съдебната власт (ЗСВ), свързани основно с работата на автоекспертите, бяха обещани от министъра на правосъдието Георги Георгиев при срещите му с близки на загинали на пътя като мярка за по-бързо разглеждане на делата за ПТП и ограничаване на възможностите за отлагането им.
Окончателно приетите изменения предвиждат също
въвеждане на изпит за правоспособност на автоекспертите; ангажиране на държавата с поддържането и повишаването на тяхната професионална квалификация чрез Националния институт на правосъдието, както и задължение на вещите лица ежегодно да повишават квалификацията си за ефективно изпълнение на своята дейност.
Депутатите приеха, че в едногодишен срок от влизане на промените в сила специалистите, извършващи автотехнически експертизи, трябва да положат изпит за признаване на правоспособност и ако не го издържат успешно, се отписват от списъците на вещите лица. Междувременно до насрочването и явяването на изпита ще продължат да изпълняват задълженията си.
Редът за полагане на изпита, както и правомощията на министъра на правосъдието да иска отписване на вещи лица при драстични нарушения се уреждат в специалната наредба за вещите лица, издавана от министъра на правосъдието, съгласувано с пленума на ВСС.
Народното събрание гласува окончателно и последния законодателен пакет от промени н НК, НПК и Закона за НАП за излизане на България от „сивия списък“ за пране на пари. Промените са изготвени от Министерство на правосъдието в изпълнение на препоръки от 2022 г., дадени на страната ни от Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL). Изключването на България от „сивия списък“ е от изключително значение за развитието на икономиката и привличането на чуждестранни инвестиции.
С окончателно приетите изменения:
За първи път в България в НПК се създава процесуален ред за изземване, съхранение и разпореждане с криптоактиви и криптовалути, за да се съхранят за целите на наказателното производство. Модерната организирана престъпност все по-често пере пари и финансира дейността си именно чрез такива активи.
Отпада изискването компютърните информационни данни, изземвани в хода на разследването най-вече на компютърни престъпления, да се записват върху хартиен носител. Те вече ще се прилагат към делото като електронни доказателства и ще се обработват от компетентните органи с автоматизирани средства.
За първи път в българското право в рамките на наказателния процес се предвижда отнемане на имущество в полза на държавата от хора, които не са осъдени за престъпление, но са трети недобросъвестни лица, които са се обогатили неправомерно. Това слага край на „разпиляването“ на престъпното имущество.
В НК изрично се уреждат случаите, в които се приема, че имуществото е придобито от трето недобросъвестно лице.
Нова глава в НПК регламентира участието в наказателното производство на третите лица, чието имущество подлежи на отнемане.
В НПК се изменят сроковете за извършване на разследване, на мерките за процесуална принуда и за наложените обезпечения. Така се изпълнява препоръка на Комитета MONEYVAL за формални и бюрократични процедури, както и за риска от осуетяване на обезпечаването на облаги от престъпна дейност по мащабни наказателни дела срещу организираната престъпност, за пране на пари и др. В препоръката от Оценителния доклад на MONEYVAL за България от 2022 г. се казва:
„Законодателите следва систематично да преразглеждат формалните и бюрократични характеристики на НПК, за да установят пречките, породени от тези характеристики, и да уточнят какви законодателни промени трябва да бъдат извършени в това отношение. Приоритетно трябва да се промени режимът на сроковете в чл. 234 НПК, който се нуждае от най-спешно преразглеждане и изменение.“
Стандартите са изцяло съобразени с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и на Съда в Страсбург (ЕСПЧ).
