Очакват сивата икономика у нас да намалява

Експерти отчитат намаление на сивата икономика у нас, а очакванията им са тенденцията на свиване на дела на неформалната икономика да продължи тази и следващите една - две години.

Осветляването на приходите ще доведе до увеличението на постъпленията в бюджета, смятат икономисти, работодатели, политици.

Подобряването на бизнес средата у нас косвено ще доведе до изсветляване на икономиката, е мнението на председателката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова.

Тя откроява необходимостта от законодателни промени по отношение на ограничаване на различни лицензионни разрешителни, на тромавите административни процедури.

Според Стоянова това касае не само законови мерки, но и всеки участник в икономиката, бил той работодател, работник или клиент. Този проблем не може да бъде решен с контрол от страна на държавата - той трябва да бъде решен чрез промяна на нашето съзнание, е нейното мнение.

За Българската стопанска камара част от проблемите пред бизнеса са често променящата се нормативна среда, което създава несигурност при планирането на бизнеса, на инвестициите, бавните процедури по несъстоятелност, които блокират за дълго време активите на фалиралите предприятия, не дават възможност да се овъзмездят кредиторите.

Те посочват и тежките регулации, които според тях трябва да бъдат смекчени на много места.

От БСК открояват проблема с таксите, който притиска бизнеса - таксите за административните услуги, таксите за смет, проблемът с достъпа до финансиране, в т.ч. и на евросредствата, електронните услуги, които в момента са сериозен източник не само на несигурност, но и сериозен източник и на корупция.

В огласено наскоро проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България се отбелязва, че когато крайните потребители на даден продукт са физически лица, съществуват рискове за сиви практики. Това е основание за повишено внимание, отбелязват експертите.

Когато крайните потребители са физически лица се създават "по-благоприятни" условия за сиви практики като нефактуриране на реалните продажби, неиздаване на финансови документи за предоставени услуги, продажби на дъмпингови цени, се посочва в проучването.

Според него като краен резултат, предоставянето на услуги и стоки за физически лица "облагодетелства" работещите в бранша фирми, като им дава възможности да не изваждат "на светло" реалните си обороти и впоследствие да плащат по-ниски данъци.

По време на криза браншът "Информационни технологии" е един от най-чувствителните от практиките на "сивата икономика", защото крайни потребители са физически лица или малки фирми.

Работодателите от бранш "Информационни технологии" намират обаче, че сивият сектор в тази сфера е намалял почти два пъти за последните десет години, сочи проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

През 2000 г. сенчестите практики в бранша са били между 25 и 50 на сто.

Сивият сектор в информационните технологии у нас е в рамките на приемливото за Европа, сочи изследването. Бизнесът е склонен да оценява сивата икономика в национален мащаб в рамките на 20-30 на сто. В европейски мащаб това е едно от средните нива на неспазване на правилата, посочат от асоциацията.

Работодателите от бранша асоциират сивата икономика преимуществено с неплащането в пълен размер на дължимите данъци (59.3 на сто), неплащането на пълния размер на социалните и здравните осигуровки (51,0 на сто), нефактурирането на продажбите на крайните стоки или услуги (30,4 на сто) и неспазването на данъчните разпоредби (27,6 на сто).

Към тези традиционни сиви практики, принципно характерни за всички сфери, работодателите от бранш информационни технологии добавят нелоялната конкуренция (36,7 на сто), която заедно с практиката за копиране на изделия (26,4 на сто) се припознава от тях като един от най-сериозните проблеми на изрядните работодатели от сектора на информационните технологии.

Фирмите в областта на информационните технологии в преобладаващата си част (92,9 на сто) са български. Тук се отчитат изключително високи нива на частни фирми - само 4 процента от предприятията в бранша са с над 51 на сто държавно участие.

Около 86 на сто от дружествата са ситуирани в София, а останалите 14 на сто работят в по-големите областни градове.

Сред предприятията от бранша преобладават малките с наети между 11 и 50 лица (50,1 на сто), значителен е делът (38,7 на сто) и на малките фирми, в които персоналът е до десет лица.

Изследването отчита, че въпреки глобалната финансова криза, фирмите в областта на информационните технологии са проявили гъвкавост и са запазили работещите в бранша специалисти, с надеждата за по-добри времена.

В сравнение с останалите браншове, фирмите от информационните технологии са съхранили почти непроменени нивата на заетите в тях лица, сочат данните.

Сред фирмите от бранша с най-големи пазарни дялове са тези, чиято основна дейност е производството на компютърно оборудване и търговия (42,8 на сто), следвани от фирмите, предоставящи информационни и сервизни услуги (34,7 на сто) и тези, които разработват софтуер (30,7 на сто).

Браншовото изследване показва, че 57,1 на сто от фирмите работят само с български партньори, 18,4 на сто - работят еднакво добре и с български, и с чуждестранни партньори, а само с чуждестранни партньори работят 8,2 на сто.