Над 600 зъболекари, които желаят да
работят в други страни членки на ЕС, са
напуснали България в периода 2007-2011 г.,
сочи статистика, цитирана днес на
заседанието на европейската секция на
Световната дентална федерация, която
е домакинствана от София.
В България има един зъболекар на 900, а
в Европа един - на 1200 души население,
отбеляза председателят на Българския
зъболекарски съюз д-р Николай Шарков.
По препоръка на Световната здравна
организация един зъболекар може да
обслужва качествено до 2000 пациенти.
Политиците все повече притискат тази
професия и тя от свободна се превръща
в услуга, подчерта Шарков, според когото
зъболекарството не е услуга, а лечение.
Според него комерсиализацията, правена
и от големите фирми, и от желанието на
политиците за евтино лечение, води до
отлив от желаещите да учат дентална
медицина.
"Добре е, че сме малка страна. При
нас има зъботехници, които
лекуват
пациенти в кухни и в мазета,
където им
правят протези. Тази практика няма да
продължи дълго време, защото това е
криминално деяние и подлежи на санкции
от закона", коментира още д-р Шарков.
По думите му в и европейски мащаб
намалява интересът на младите хора да
учат дентална медицина.
В редовната годишна пленарна сесия
на федерацията участват представители
от над 40 държави, вкл. от бившите съветски
републики и от Израел.
"Предстои да вземем много важни
решения, свързани с безопасността на
пациентите и качеството на оказваните
дентални услуги. Не казвам, че зъболекарите
не се грижат добре за своите пациенти,
но е налице
тенденция да нарастват нелегалните
дентални услуги
Този вид нелоялна конкуренция подкопава
качеството на денталната медицина",
отбеляза д-р Герхард Сийбергер, председател
на европейската секция на Световната
дентална федерация.
По думите му ръст на нелегални
зъболекарски центрове имало най-вече
в Испания, Германия и Гърция.
Сийбергер изрази загриженост и от
факта, че зъболекарските грижи стават
все по-високотехнологични, като в това
"залитане по комерсионалното"
пациентът се приравнява на обикновен
потребител
"Въпросът, който политиците трябва
да задават, е не как да похарчим по-малко
за дентално здраве, а как да похарчим
най-добре сумата, която е ни е необходима".
Друга тревожна тенденция бил дъмпингът
на цените на зъболекарските услуги.
"Тези хора не ги наричам лекари по
дентална медицина, а търговци на
оборудване и зъболекарски материали.
Пациентите е добре да проверят дали
зъболекарят, при който се лекуват, е
регистриран в съответната районна
колегия".
Страните на Стария континент заделят
за дентални услуги годишно между 54 и 75
млрд. евро. Сред приоритетите е глобалната
инициатива за борба със зъбния кариес
до 2020 г.
От създаването на Българския зъболекарски
съюз, който през декември 2010 г. навърши
105-години, подобен форум за първи път се
провежда в България.
Източник:
БГНЕС
