Населението на България е намаляло с 581 750 души за периода между двете преброявания - 2001-2011 г., като в момента българите са 7 351 234 души.
Това показват експресни резултати от преброяването на населението към 1 февруари, оповестени от Националния статистически институт (НСИ).
За периода от преброяването през 1992 г. до 2011 г. поради отрицателния естествен прираст населението намалява със 733 784 души.
През периода между преброяванията през 2001 г. и 2011 г. общият прираст на жителите на столицата е 185 532 души. В момента в София живеят 1 359 520 души.
72,9% от населението живее в градовете, а 27,1% живеят в селата
Към 1 февруари 2011 г. съотношението жени – мъже у нас е 51 към 49 в полза на жените или на 1000 мъже се падат 1053 жени. При предното преброяване през 2001 г. това съотношение е било 1000 на 1052.
Най-много са българите на възраст между 18 и 64 години – 65%. 16% са децата от 0 до 17-годишна възраст, а 19% са над 65 години.
Според резултатите има изменение във възрастта на българите.
Засилва се процесът на демографско остаряване
През 2001 г. българите под 18 години са били 19,4% от населението. През 2011 г. техният дял намалява на 15,9%.
Увеличава се делът и на българите във възрастовата група от 18 до 64 години. Спрямо предното преброяване преди 10 години те са нараснали с 1,3%.
Най-голямо увеличение има делът на хората над 65 години. От 16,8 през 2001 г., те вече са 18,9% през 2011 г.
Установилите се през последните 20-25 години тенденции в развитието на населението се запазват.
Според Финка Денкова, директор на Дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ, факторите, които определят развитието на населението за страната, са естественото му движение (раждане и умиране) и външната миграция, а в териториален аспект и вътрешната миграция на населението, както и административно-териториалните промени.
Най-много българи са преброени през 1995 г. – близо 9 млн. души. Естественият прираст за всичките години през периода между преброяванията през 2001 и 2011 г. е отрицателен. Най-голям е той през 2002 г., когато българите са намалели с 46 118 души.
От 1992 г. до 2001 г. се наблюдават и интензивни миграционни процеси. Поради емиграция за периода 1992-2001 г. населението е намаляло с 217 809 души. За последните 10 години отново заради емиграция българите са намалели със 192 663 души.
От 1992 г. до днес емигриралите българи са 410 472
Въпреки това миграцията за последните 10 години намалява. Само в пет области у нас има увеличение на населението в резултат на вътрешна миграция. Това са областите София, където населението се е увеличило със 118 965 души, другите области са Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново.
Във всички останали области броят на хората, които са се изселили е по-висок от този на хората, които са се заселили в тях. В София област има най-много българи – 1 359 520 души.
В област Пловдив живеят 671 918 души. Само в тези две области у нас живеят 27,63% от населението на страната.
Най-малко населена е област Видин, където живеят 99 016 души
или 1,35% от населението на страната. С 20% е намаляло населението в областите Враца, Видин и Монтана. Във Видин, Монтана, Габрово и Ловеч и относителният дял на българите над 65 години е най-висок. Най-нисък е този дял в областите Благоевград, Варна и София.
В 15 области у нас българите, които са на 65 и повече години, са една пета от населението на областта. Най-младата област в България е Сливен. В нея 20% от хората са под 18 години.
Следва област Бургас, където населението под 18 години е 18%. Най-много българи на възраст между 18 и 64 години, като относителен дял, има в област София и Смолян, където населението в тази възрастова група е съответно 69 и 68%.
Към 1 февруари тази година българите у нас живеят в 255 града и 5047 села. В 186 населени места обаче, няма нито едно преброено лице. В 57% от населените места, населението е от 1 до 500 души.
В град София живеят най-много хора – 1 270 284. В топ 10 на градовете с най-много жители влизат още Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич и Шумен.
Най-малкият град у нас продължава да бъде Мелник, където живеят 208 българи.
Най-голямото село вече е Лозен, Софийско
В него живеят 6 276 души. От Националната статистика отчитат впечатляващо малък брой на хора, които са отказали да бъдат преброени – 50 отказа. Според Финка Денкова за малкото откази е допринесло и електронното преброяване. Председателят на НСИ Мариана Коцева каза, че при предното преброяване през 2001 г. отказите са били 4500.
Тя посочи още, че при това преброяване не е имало измами. През юли месец ще стане ясно и каква е относителната структура на етническата принадлежност на българите.
Тогава ще стане ясно и колко точно е спестила националната статистика в резултат на многото преброени по електронен път българи. Мариана Коцева потвърди до момента цифрата от около 4 млн. лева спестени за преброяване.
