Р азгорещени дискусии и полемики в социалните мрежи и медиите предизвика победата на филма "Време разделно" във формата на БНТ "Лачените обувки на българското кино" по случай 100-годишния юбилей на българското кино.
Екранизацията на романа на Антон Дончев под режисурата на Людмил Стайков (1988 г.) събра най-много зрителски гласове и стана филм на столетието у нас.
Оказаха ли се "лачените обувки" "патриотични цървули" - това коментираха тази сутрин в "Здравей, България" социалният антрополог Харалан Александров, Милен Михов, преподавател и депутат от Патриотичния фронт и Борислав Колев, режисьор и сценарист на кампанията "Лачените обувки на българското кино".
"Когато бе създаден, той беше един откровено пропаганден,
макар и много добре направен филм, който трябваше да легитимира със средствата на изкуството една чудовищна политика, която наричаме Възродителен процес", коментира Харалан Александров.
Той си обяснява избора на филма, както и на подгласника му "Козият рог", с това, че голяма част от българите "за жалост, се преживяват като насилени".
Александров си спомни как като млад в казарменото поделение, където е имало и много турци със сменени имена, са били водени "под строй" на прожекцията. По думите му те са гледали "втрещени и травмирани" филма.
Според Милен Михов това не е филм за насилието и травмата
"В него трябва да се отбележи и друг ракурс – съпротивата срещу насилието. Имаме индивидуалното противопоставяне, отстояване на личностното, защита на семейното и родовото.
Аз мисля, че това е импулс, който провокира много млади хора да гласуват по този начин", коментира депутатът от ПФ.
Според режисьора Борислав Колев класацията не е най-важното в този случай.
"Важното е да се говори за българското кино, то да се гледа и да се приобщят младите хора към него", смята той. Колев не пожела да коментира избора на "Време разделно".
Много отрицателни и възмутени коментари за избора на лентата се появиха и в социалните мрежи. Ето някои от тях.
Проф. Александър Кьосев, културолог и литературен критик:
"Време разделно. Мистерия на българското гласуване. Телевизионният вариант на народа се разделя с разума си, с вкуса си, с приличието, със спомена за възродителния процес, с парите си на данъкоплатец. Разделя се още със синове и дъщери, но не по еничарски причини. Те просто емитират. А той остава тук в щастливо единство с митовете си, с Вежди Рашидов, Божидар Димитров, Антон Дончев, Светлин Русев, Валентин Старчев, Любомир Левчев, Кеворк Кеворкян, тункваните вафли, с крепостите от стиропор, с ченгетата, Нешка Робева и "Един неразделен клас" на Тоника СВ. Моето гласуване за най-добър български филм - "Меланхолия" на Ларс фон Триер."
Емил Джасим, учител по история и активист в сферата на образованието:
"Действително "Време разделно" за любим български филм е равнозначно на това "Триумф на волята" на Лени Рифенщал да бъде избран за любим от германците. И това се случва на фона на огромната изненада, че в Турция Ердоган, за щастие, губи мнозинството, което имаше десетилетие. Там явно е настъпило време разделно... "Лачените обувки на незнайния войн" никога не може да стане любим български филм, защото ние в България не знаем, не сме се научили да си обичаме дори недостатъците и не знаем как така самоионията е най-високата степен на самоуважение. Ей затова никога няма да има български аналог на Монти Пайтън.
Проф. Велислав Минеков, скулптор:
"Време разделно" е най-желаният от масовата публика филм. Исторически кич и държавна поръчка."
Веселина Седларска, журналист:
"То бива бива сложен народ, ама да обичаш най-много "Време разделно" и да гледаш най-много "Листопад"..."
Евгений Михайлов, режисьор:
"Би било по-разбираемо да има класация (ако въобще е необходима) за най-добър исторически филм, най-добър филм за времето на комунистическия терор, най-добра комедия, най-добра драма, най-добър криминален филм, най-добър любовен филм, най-добър мюзикъл, най-добра екранизация, най-добър детски филм и т.н.. Но да поставиш "Време разделно" за най-най е повече от неразбираемо."
Йеромонах Рафаил, игумен на Кладнишкия манастир:
"Време разделно" - любим филм на българите. Тази ''държава'' и този ''народ'' са обречени! Те дори не живеят в лъжа, а от и за лъжата. Трябва да завали захар от небето, та да ни отърве от тази прокоба. Дотогава който може да се отърве от тях да се отървава!"
Емил Роберт Коен, социолог, журналист, правозащитник:
"Българският зрител избра СВОЯ филм - "Време разделно". С това тези, които го избраха, показаха, че са в плен на фолклорни представи за историята и на примитивни представи за изкуството. Този избор - изборът на омразата и разделението - показа още, че 137 години след Освобождението наивната приказка за "робството" владее умовете на стотици хиляди, че книга, изградена върху фалшификат, а след това по решение на Политбюро на ЦК на БКП превърната във филм, може да владее умовете и чувствата. Този избор показа още на политиците, че те вярно са избрали пътя на управлението на българската маса - разделяй и владей. Раздели хората на турци и българи, на "роби" и на "поробители", противопостави едните на другите и си гледай кефа - вечно, ти, съвкупния български популистки политик ще си на власт, народецът ще ахка и ще охка, а далаверата ще си тече..."
