Българите възприемат най-положително образа на Европейския съюз (ЕС), сравнено с останалите европейци, сочи проучване на Евробарометър.
Данните бяха разпространени от Европейския парламент (ЕП) и са свързани с предстоящите през 2014 г. избори за евродепутати.
Общо 61% от българските граждани намират образа на
ЕС за положителен.
Най-близо до този резултат са румънците с 58 на сто одобрение.
Най-отрицателно настроени
са гражданите
на Великобритания - едва 22% от тях през юни са
отговорили, че виждат Общността в положителна светлина.
Средно за ЕС положителните отговори са 40%.
Половината европейци заявяват, че "в общи линии ЕС е нещо хубаво", като тази оценка се споделя от 56 на сто от българите. Рекорд поставят гражданите на Люксембург - 78 на сто от тях намират ЕС за добра идея. Най-отрицателно настроени са чехите (25 на сто одобрение), показва проучването.
Отново половината от европейците са на мнение, че
членството в ЕС е нещо добро. Така отговарят и 56 на сто от
анкетираните българи, като броят на заявилите подобна позиция се
е увеличил с 8% за последната година.
Половината от българските граждани и 61 на сто от останалите европейци обаче смятат, че
гласът им не се чува в ЕС.
С 14 на сто за година се увеличава броят на българите, които заявяват, че мнението им се зачита в собствената им страна - до 51%, сочат резултатите.
Общо 56 на сто от българите са съгласни напълно, че
мнението на нашата страна се зачита в ЕС и този резултат бележи
ръст от 13% за последната година.
Общо 91% от германците намират, че гласът на Берлин се чува в Брюксел.
Българите, скандинавците, французите, поляците, чехите, холандците, литовците, малтийците, латвийците, унгарците и чехите са най-отрицателно настроени към
идеята за обща валута в ЕС,
показва проучването. Сред изразените поддръжници на еврото са гърците, испанците, кипърците, ирландците, португалците, естонците, италианците, германците, словаците, британците, австрийците и румънците.
На въпрос кое би ги накарало най-много да се чувстват европейци, най-често анкетираните посочват единната система в ЕС за социално благополучие (здравеопазване и пенсии).
На второ
място анкетираните поставят възможността да живеят, където решат
в ЕС, след като се пенсионират, както и взаимното признаване на
придобитите квалификации, без да се налагат допълнителни
изпити.
По повод на икономическата криза почти единодушно е
мнението, че усилията следва да бъдат насочени към
преодоляването на безработицата и създаването на работни места.
Две трети от българите заявяват, че знаят за съществуването на Европейския парламент, всеки трети е чувал за Европейската комисия, а сред напълно непознатите институции на ЕС са Икономическият и социален съвет, както и Комитетът на регионите. Едва около 15% от българските граждани знаят за Съвета на ЕС (форума на министрите) и за Европейския съвет (форума на държавните и правителствените ръководители на Общността), сочат още резултатите.
