Всеки шести софиянец познава отблизо човек с психично разстройство и увреждане, сочат резултатите от проучване за психичното здраве на "МБМД" (MBMD.net).
Изследването е направено по поръчка на Столичната община (Sofia.bg) като основа за прилагането на общинската стратегия за психичното здраве.
Общо 16,3% от анкетираните софиянци твърдят, че познават отблизо човек с психично разстройство и увреждане. Други 29% споделят, че имат впечатления от такива случаи.
Две трети от анкетираните смятат, че
основната институция, която трябва да е ангажирана с проблемите
на хората с психични увреждания трябва да е Министерството на здравеопазването (МЗ), половината от анкетираните са на мнение, че и болниците трябва да имат този ангажимент, а един на всеки пет смята, че общината трябва да се занимава с проблема.
Само 7,3% от анкетираните смятат, че проблемът трябва да е от ангажиментите на СДВР (SDP.MVR.bg).
Всеки трети мисли, че проблемите на психичноболните трябва да са ангажимент на центровете за социални услуги в общността.
Един от най-важните елементи от болничната грижа по отношение на хора с психични разстройства и увреждания е свързан със
спешните случаи,
смятат специалистите, анкетирани в изследването.
При тези случаи психично болният изпада в остра криза и са необходими бързи мерки за стабилизиране на състоянието му. В силно "изострено състояние" лицето с психично заболяване може да представлява опасност както за себе си, така и за близките около него.
По думите на специалистите лицето често не е в състояние да прецени последиците от собствените действия и отказва да бъде хоспитализирано или подложено на медикаментозно лечение.
На практика реакциите му са непредсказуеми. Ето защо бързите мерки ефективността на действията, предприети от спешната психиатрична помощ са от огромно значение за стабилизиране на неговото състояние.
Обикновено психичната криза възниква в домашна среда и първи сигнал подават именно роднините или съседите на болния.
Няколко нормативни документа
регламентират посоките на действие - това са Законът за здравето, Наказателният кодекс (НК) и Наказателно-процесуалният кодекс (НПК).
Ако лицето доброволно се съгласи да бъде лекувано, бива транспортирано до болницата, където специалисти предприемат лечение.
Често обаче тази ситуация не е възможна, тъй като в криза човекът с психично разстройство реагира бурно и не желае да бъде хоспитализиран.
Лекарите нямат право да го задържат на територията на болничното заведение повече от 24 часа (този срок може да бъде удължен еднократно с не повече от 48 часа) - време, което е крайно недостатъчно за стабилизиране на състоянието му, а още повече за провеждане на лечение, казват специалистите. Вероятността в извънболнична среда състоянието му да се усложни е голяма.
Изследването показва, че
психичните разстройства засягат широки групи
от населението, което ги превръща в сериозен проблем за конкретните семейства и общности, както и за обществото като цяло.
В същото време според жителите на столицата хората с психични проблеми са сред най-пренебрегнатите от обществото (38,6%) и най-слабо обгрижвани от институциите (37,3 на сто) групи.
От голямо значение за подкрепата на хората с психични увреждания биха били осигурените всекидневни грижи, смятат анкетираните. Те се изразяват в асистентски услуги и създаването на възможности за социална интеграция и социализация.
Трудовата терапия и намирането на подходяща работа, както и организирането на обучения за близките са поставени значително по-назад като подкрепящи мерки от широката общественост.
