Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) е против увеличението на акциза върху твърдия алкохол.
Това гласи изпратена до БТА позиция от главния секретар на асоциацията Ивайло Тодоров по повод на обсъжданите в парламентарната Комисия по бюджет и финанси промени в Закона за акцизите и данъчните складове.
В тях се предвижда увеличение на акциза върху алкохола със 150 лв. на 1000 хектолитра.
В случай че депутатите решат все пак да повишат налога върху твърдия алкохол, от АЗПБ предлагат да бъдат увеличени количествата ракия, които се произвеждат за домашно потребление и не се облагат.
В момента производителите на домашна ракия, които дестилират до 30 л годишно, са освободени от акциз.
Според главния секретар Тодоров, ако необлаганото количество алкохол за домашно потребление се увеличи двойно, вдигането на акциза няма да се отрази върху по-дребните производители.
В момента има много земеделци, които отглеждат лозя и произвеждат над 30 л ракия годишно и плащат акциз, но производството им не е промишлено и продават много малка част от продукцията си.
В случай че налогът за тези земеделци се повиши, те ще преминат към сивия сектор, смятат от АЗПБ. Причината е, че земеделците няма да могат да плащат високия акциз и ще започнат да укриват част от продукцията си и да я пласират нелегално.
В момента според официални данни на земеделското министерство малките производители на домашен алкохол са около 1600, но статистиката на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) сочи, че те са над 9 хил.
Всички тези производители продават около 50 хил. т ракия годишно на българския пазар нелегално, извън всякакъв контрол.
Според данни на камарата около 162 млн. лв. е размерът на невнесените акцизи от тези производители.
Официалната статистика на земеделското министерство сочи, че всяка година се събират между 420 и 450 хил. т грозде, от които 20-30 хил. т са за прясна консумация.
50% от останалото количество се купуват от легалните производители, а останалите 50% - или 200 хил. т, се усвояват от сивия сектор.
От АЗПБ посочват, че ако депутатите увеличат количеството необлаган алкохол, ще има увеличение на приходите от акцизи в хазната и контролът върху производството ще е по-ефективен.
От неправителствената организация дават за пример Австрия, където по закон в срок от шест месеца в годината земеделските производители могат да продават собствената си продукция, както в сурово, така и в преработено състояние, без да плащат акцизи и данъци.
