Експерт: В Шенген ще сме дестинация за трафик на хора

Най-важното през тази година е България да синхронизира законодателството си с нова европейска директива, която изисква задължителен минимум години затвор за трафик на хора.

Това заяви в интервю за БТА секретарят на Националната комисия за борба с трафика на хора Антоанета Василева.

По думите й към момента страната ни няма такъв текст в Наказателния кодекс.

След като се присъедини към Шенген, България ще стане в по-голяма степен страна на транзит за жертвите на трафик от трети страни, както и дестинация, коментира експертът.

"Ние сме подготвени за това, няма да бъдем изненадани, включително и колегите от "Гранична полиция" са специално обучени.

Тази година ще работим засилено по линия на идентифициране на жертви от трети страни в България или опити за нелегалното им транспортиране до други страни", обяснява Василева.

Тя се надява, че новите промени в Наказателния кодекс, които гласува парламентът - строги наказания за компании, които наемат нелегални имигранти, ще предотврати случаите на трафик на хора с цел трудова експлоатация в страната ни.

Засега България продължава да е сред държавите, които изнасят "женска плът", най-вече за страните, в които проституцията е легална - Франция, Германия, Австрия, Холандия, Белгия.

От скоро трафикантите предпочитат също Великобритания и Кипър. Жертви на трафик с цел трудова експлоатация пък има най-често в Гърция, Испания и Италия. Напоследък има случаи в Швеция и все по-често в Чехия.

Според официалните данни за 2011 г. у нас са идентифицирани общо 541 жертви. От тях 448 са жени, а 93 - мъже.

Представителите на малцинствата, по-конкретно на ромската общност, са една от най-уязвимите групи, особено децата.

Не малко ромски жени са сексуално експлоатирани и в България, посочи Василева.

Представителните статистически данни, обаче, не включват критерии, които да характеризират регистрираните жертви на трафик на хора според етническата им принадлежност - това няма никакво значение, тъй като те са български граждани и като жертви получават пълен пакет от социални услуги и закрила.

За да се намали тяхната уязвимост, в края на 2011 г. комисията е започнала проект за превенция на трафика на хора сред ромската етническа група, по-специално в региона на Варна.

Според данни на Глобалната инициатива на ООН за борба с трафика на хора, печалбите от това престъпление достигат над 31 млрд. евро годишно.

При един от последните случаи на сексуална експлоатация на българка в Холандия е станало ясно, че момичето е заработило за трафиканта си около 4 млн. евро за осем години.

"Можем да направим една проста сметка - ако една жена, която проституира насилствено, на час изкарва средно по 100 евро, за 10 часа на ден това прави 1000 евро, за 30 дни - 30 хил. евро.

От тези пари жените получават (ако имат и този късмет) дребна сума, с която си покриват личните нужди, като храна, цигари, хигиенни консумативи. Всеки може да направи останалата сметка", посочва Василева.

През септември 2011 г. започна да функционира и втори държавен приют за пълнолетни жертви на трафик, като на дневен ред стоят планове за откриване на още кризисни центрове за деца.

Българското законодателство е на ниво, страната ни е ратифицирала всички европейски конвенции за борба с трафика на хора и усилено работи в посока на ефективното прилагане на тази рамка, категорична е Василева.

Тя е особено удовлетворена, че през изминалата година имаме над 10 дела за трафик на хора, приключили с постановени присъди за над 10 години затвор, при строг режим, а общата стойност на отнетото имущество по делата за трафик е 146 159 лева.