ИПИ: Успехите и провалите на българските правителства

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува второто издание на "Успехите и провалите на българските правителства". То допълва първото изследване от 2008 г. с нови 153 доклада. Обновеният анализ включва 586 одита и обхваща 12 години - от 1998 до 2009.

Анализът изследва работата на централната администрация чрез преглед на одитните доклади на Сметната палата на Република България. Авторите на изследването класифицират докладите като успешни или провалени, а тези, чиито изпълнение и резултати са спорни, са разглеждани като "некласифицирани".

Размерът на направените държавни разходи в разгледаните 586 одита възлиза на 63 млрд. лв., т.е. прегледът оценява около 1/3 от всички извършени държавни разходи за този период. Обобщените резултати от прегледа на 586-те доклада изглеждат така:

случаи на успех - 142, които възлизат на 22 млрд. лв.;
случаи на провал - 238, които възлизат на 24 млрд. лв.;
некласифицирани случаи - 206, които са на стойност 17 млрд. лв.

В случаите на провал допълнително са идентифицирани и конкретните загуби - пари, за които има ясни данни, че са били разходвани неправомерно и/или не е бил постигнат дори минимален резултат.

За всички 586 разгледани доклади

конкретно идентифицираните загуби са за над 950 млн. лева

за разглеждания период. 

Това е цената, която гражданите и бизнесът плащат за некадърността и недобросъвестността на хората по високите етажи на властта.

В одитите могат да се открият 937 млн. лв., които са чисти загуби, т. е. директно откраднати пари от данъкоплатеца чрез една или друга схема за измами или просто заради нечия чиновническа неграмотност и нехайство.

Всичко това прави изследването на ИПИ най-скандалното разкритие за провала на публичните финанси през последните години и за греховете на трима премиери, трима финансови министри и техните екипи.

За провал се броят

съмнителни ползи от дейността, харчене на пари извън плана, нарушения при обществените поръчки, лошо управление на имуществото, сключване на незаконни договори, слаб контрол, неквалифициран персонал, некачествени услуги, укриване на информация, политически нарушения и т. н.

Одитните доклади на Сметната палата показват, че българската администрация не е достатъчно ефективна при изпълнение на дейностите, с които се заема.

Администрацията преразпределя значителна част от произведеното в икономиката и често го прави неефективно. Това поставя под въпрос необходимостта от намеса в много сектори под формата на регулации, програми и харчене на средства.

Дори и да има политическа воля за определени програми, ИПИ препорачва задължително да се прави:

предварителна оценка на програмите и инициативите на администрацията. Така ще се ограничат поне частично финансовите загуби и ще се осъществяват програми, за които има реална нужда;

последваща оценка на програмите - от успешните ще се взема пример и при постигане на поставените цели ще се преценява дали да продължават. Провалените програми ще могат бързо да бъдат коригирани или прекратени, ограничавайки силно финансовите загуби за бюджета и негативните нефинансови последствия за икономиката. 

Най-много случаи на успешни държавни проекти има между 2001 и 2004 г. Единствената друга благодатна година е 2008 г., което е странно предвид факта, че тогава само за месец и извън всякакви правила за ефективност и прозрачност беше преразпределен най-големият излишък в историята.

Тройната коалиция не може да се похвали с нищо добро в периода 2005-2007 г. "Венец" на неефективното харчене на бюджетни пари е изборната 2005 г.

Т.нар. "царско" управление колкото е силно на успехи, така е и богато и на провали за разлика от кабинетите на Костов и на Станишев, които нямат чак толкова успехи, но нямат и големи провали в разпореждането с бюджетните субсидии за различните ведомства.

Но анализаторите правят уговорката, че класацията на правителствата крие куп условности, защото разглежданите одити през различните години не са еднакви като брой. Освен това не може да се изключи политическото влияние върху Сметната палата, което през годините не е било равномерно и се е отразило различно върху качеството на одитите.

Прочетете повече на: ime.bg.